Преди кроасаните с пълнеж и пакетирани вафли да се настанят трайно на трапезата, българите са започвали деня си с далеч по-прости, но питателни закуски. Днес много от тях звучат почти забравени, но за по-възрастните поколения са символ на детството.
Попара – закуската на поколения
Най-познатата стара българска закуска е попарата – хляб, залят с чай или мляко, подсладен със захар и често обогатен със сирене и масло. За някои тя е била деликатес, за други – ежедневие, но за всички остава вкус, свързан с домашния уют.
Юфка– сладост от миналото
Юфката е друг любим спомен – варена пшеница или ориз, подсладени със захар, а понякога и с канела. Тя е била лека и засищаща закуска, приготвяна бързо в селските домове.
Качамак и кус-кус
В някои краища на България денят е започвал с качамак – царевично брашно, сварено до гъста каша, често овкусено със сирене и мас. Кус-кусът, сварен и поднесен със сирене и захар, е друга закуска, позната на десетки поколения ученици.
Мекици, бухти и пържени филийки
Когато в къщата е имало малко повече време, на трапезата са се появявали мекици или бухти – тесто, изпържено в сгорещено олио и поднесено със сладко или пудра захар. Не по-малко популярни са били пържените филийки – хляб, потопен в яйце и мляко, запържен до златисто.
Закуските от миналото са били далеч от днешното разнообразие от пакетираните храни и готовите изделия, но са носели простотата и топлината на домашната трапеза. За мнозина именно тези вкусове носят усещането за детство, дом и спокойствие.
