Ето какво се е случило през годините на днешния ден, 3 май.

Световен ден за свобода на пресата

В цял свят на 3 май се отбеляза Денят на свободата на пресата. На този ден международни организации на журналистите и издатели почитат всички, дали живота, здравето и свободата си, за да бъдат информирани хората.

Празникът се отбелязва от 3 май 1993 година. Свободата на пресата е една от основните ценности на демократичната държава. Мнозина считат, че за да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата както и да бъдат гарантирани механизми за предпазване от заплахи от властта.

Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.

Маргарет Мичъл печели Пулицър за книгата си Отнесени от Вихъра

"Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно, и да пазим толкова много спомени."

Маргарет Мичъл е американска писателка. Тя е авторката на смятания за най-голям бестселър на всички времена – „Отнесени от вихъра“. За книгата през 1937 година тя печели наградата „Пулицър“.

Действието в „Отнесени от вихъра“ се развива в Джорджия по време на Американската гражданска война. Главната героиня Скарлет О'Хара, разглезена дъщеря на местен плантатор, се опитва да се справи с бурните обществени промени и заплахата от бедност и глад.

Отбелязват се 76 години от смъртта партизанката Вела Пеева.

Нелегалното й име е Пенка. Тя е деец на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската работническа партия (БРП), участник в Партизанското движение в България през годините на Втората световна война. Родена на 16 март 1922 г. в село Каменица.

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка. През 1944 година Вела Пеева и още трима партизани тръгват към Лъджене и Каменица, за да приберат четирима съратници, които от доста време са в Каменския балкан и не знаят, че лагерът е сменен.

На 26 март групата се разделя. В последствие, става ясно, че са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. На следващата сутрин се опитват да се оттеглят, но жандармеристи ги забелязват и обстрелват. Вела Пеева успява да избяга.

Укривана е няколко дни в плевнята на Иван Содев. Селото е под засилена полицейска блокада и тя не може да установи връзка с партизанската чета. Напуска Каменица и се укрива в планината сама 37 дни. Ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията.

На 3 май 1944 година, жандармерията започва да претърсва гората и я открива. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива.

Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.

В памет на Вела Пеева през 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.