История, достойна за филм, развълнува Нова Зеландия и Австралия. Диана Шийхан е била на 21 години, когато през 1976 г. в австралийска болница ѝ съобщават, че бебето ѝ е починало. Вместо това лекарите я карат да подпише документи, които всъщност са били за осиновяване.

Акушерките почти веднага отнесли новороденото, без дори да позволят на Диана да го държи или да ѝ кажат пола му.

Нейното дете, настоявали те, докато Диана лежала кървяща на болничната носилка, било мъртво.

Диана разказва пред MailOnline: „За всички в болницата аз бях нищо повече от позор, а смъртта на бебето ми беше справедливо наказание за моя ужасен грях.“

Но документите за изписване, които ѝ поднесли да подпише, всъщност били документи за осиновяване – бебето ѝ било живо. Тя открила истината 42 години по-късно, когато през 2018 г. синът ѝ Саймън ѝ изпратил имейл, че вярва, че Диана е неговата майка.

Той включил снимки на себе си и дъщеря си, която била абсолютен двойник на Диана. „Беше като да гледам снимка на самата себе си като дете“, споделя тя.

„В този момент целият ми свят се преобърна. Четиридесет и две години след като напуснах болницата само със счупено сърце и потисната травма, най-сетне започнах да научавам шокиращата истина.“

Диана осъзнала, че е станала жертва на принудително осиновяване, при което хиляди деца на „неподходящи родители“ били давани на женени двойки в Австралия.

Неомъжени майки били мамени и заплашвани, за да се откажат от бебетата си, от Втората световна война до 70-те години. Някои медицински лица и религиозни водачи вярвали, че това е по-добро за благосъстоянието на детето. През 60-те години процентът на осиновяване за нежелани майки – доброволно или не – достигал до 60%.

Раздялата често била травматична за майката, бащата и самото дете, оставяйки всички с повишен риск от психични проблеми.

Някои служители дори фалшифицирали документи за съгласие, за да вземат детето от неомъжена майка, според Wattle Place – група за подкрепа на жертви на принудителни осиновявания.

Диана казва: „В моя случай властите отидоха още по-далеч, като ме излъгаха, че бебето ми е починало, така че дори нямах шанс да възразя.

Разбира се, няма статистика колко бедни млади момичета са станали жертви на това особено жестоко престъпление.

Ако, като мен, те са държали бременността си в тайна, вероятно стотици са отишли в гроба, без да разберат, че детето им е живо.“

Диана, която била на 63 години, когато синът ѝ се свързал с нея, казва, че на 20 години се преместила в Канада да работи като бавачка. Там срещнала фермер на име Джейсън.

„Разбира се, когато започнахме да правим секс, не използвахме контрацепция. Напълно наивна и безнадеждно влюбена, просто не ми хрумна,“ разказва тя.

По-късно загубила работата си, докато посещавала Джейсън, който тогава бил на 30, и се преместила в Сидни да работи във ферма за коне.

Диана започнала да се чувства зле и осъзнала, че е бременна. „Чувството на срам беше толкова силно, че не обмислях да кажа на когото и да било – нито на семейството си, нито дори на Джейсън.“

Когато започнали контракциите ѝ една вечер, тя помолила работодателката си Алис да я закара при местен лекар, твърдейки, че има „стомашни болки“.

Диана казва: „Чух как докторът възкликна: „О, Боже мой“, докато ми сваляше гащеризона, и видях шока – и гнева – на лицето на Алис, когато истината я удари.

Тя отказа дори да дойде с мен в болницата. Същото отношение ме посрещна и в родилното отделение, където един поглед към безпръстената ми лява ръка каза на медицинския персонал всичко, което трябваше да знаят.“

Диана дори не чула бебето си да плаче след раждането – само гледала как го увиват и го предават на непознат, преди да ѝ кажат, че е мъртво.

„Следващото, което си спомням, е, че някакви документи бяха пъхнати в ръката ми и студен глас ми каза, че не мога да си тръгна, докато не подпиша. Като робот направих каквото ми казаха.“

Диана, която по-късно се омъжила през 1987 г. и имала три деца, казва, че получила имейл от Саймън, докато вечеряла навън през 2018 г.

Той ѝ казал, че е бил осиновен при раждането от същата болница, с ДНК тест и бързо търсене в интернет, които го довели при неговата биологична майка.

Саймън потърсил Диана, след като сам станал баща, а и той, и осиновителите му не знаели, че става дума за принудително осиновяване.

Много деца научавали истината едва десетилетия по-късно, защото това били „закрити осиновявания“ – оригиналният акт за раждане, ако въобще бил издаден, се запечатвал, казва Wattle Place.

Диана летяла от дома си в Бризбейн, за да се срещне и прегърне сина си за първи път след 42 години. „Не можех да спра да го гледам, неспособна да повярвам, че мога да протегна ръка през масата и да го докосна. Чувството беше невъзможно, но прекрасно,“ разказва тя.

Тя съобщила новината на семейството си два дни по-късно. Синът ѝ Даниел казал, че е развълнуван да се срещне с новия си полубрат.

„Облекчението ми беше неописуемо; заспах с усмивка на лицето си за първи път от десетилетия. Едва когато това бреме се вдигна, осъзнах колко тежко е било всъщност,“ казва Диана.

Болницата, където се е случило всичко, била съборена, а записите ѝ унищожени години по-късно, така че тя решила да не предприема правни действия.