Храната, стресът, сънят и времето може да не са единствените фактори, които трябва да се вземат предвид при предотвратяване на мигрена – стабилността на ежедневието също може да играе важна роля.

Изследователи от Харвард и болница „Масачузетс Дженерал“ използвали т.нар. „Индекс на непредвидимостта" – измерител на това доколко непредвидими са ежедневните преживявания на човек. Оказало се, че високите стойности на този показател са свързани с повишен риск от предстоящ пристъп на мигрена.

В проучването, включващо 109 възрастни – предимно жени – „по-високият индекс беше значително свързан с увеличен риск от мигрена в рамките на 12 и 24 часа“, съобщава екипът.

Според Американската фондация за мигрена около 39 милиона американци живеят с това състояние. „Това напълно съвпада с моята представа за мигрената – тя често представлява свръхчувствителност, реакция към промени в стимулите“, казва д-р Ноа Роузън, директор на Headache Center към Northwell Health, който не е участвал в изследването.

„Тези стимули може да са ендогенни – произтичащи от самия човек, като промени в хормоните по време на менструация или менопауза – или външни, като дехидратация или промяна във времето. В много случаи мигрената се отключва от промяна в хомеостазата.

„Това е начинът, по който тялото регулира себе си чрез храна, напитки, сън или стрес. Изследването отново подчертава, че тези промени могат да бъдат тригери или непосредствени причини за пристъп.“

Обяснявайки новия термин  по-подробно, той добавя:

„Това описва нещо, което е извън обичайното, извън нормалния ви ден. Има крайни примери – посттравматично стресово разстройство или остро стресово разстройство, които се определят от преживяване на нещо извън ежедневното.

В по-малка, недраматична форма мигрената може да бъде резултат именно от такива преживявания, които нарушават нормалното поведение или са неочаквани.“

Авторите на изследването подчертават, че резултатите им подкрепят използването на подобна система като „динамична, индивидуализирана метрика, която може да прогнозира краткосрочния риск от мигрена“ и „подход, насочен към човека, който надхвърля статичните списъци с потенциални причини и отчита непредсказуемата и контекстуално зависима природа на ежедневния живот“.

Според тях включването на този метод в инструменти за прогнозиране на мигрена може да предложи на пациентите по-ефективна и персонализирана стратегия за управление на риска от главоболие.

„Телата ни поддържат хомеостаза – правилното количество храна, сън и хидратация. В някои отношения мигрената може да е алармена система, която се включва, когато това равновесие се наруши“, посочва Роузън.

„Само 70% от хората с мигрена успяват да открият своите тригери. Това може да е защото не ги разпознават или защото такива липсват. А понякога обръщането на внимание на ежедневните промени може да даде яснота защо се случват тези пристъпи.“

Това може да включва всичко, което се различава от рутинните ви дейности или изисква различна реакция – както позитивни, така и негативни новини, спорове или промени в режима у дома, на работа или в училище.

„Тези събития невинаги могат да бъдат избегнати. Но гъвкавостта, осъзнатостта и самонаблюдението могат да бъдат изключително полезни за предотвратяване или управление на мигренозните пристъпи“, допълва Роузън.