Учени откриха най-старите известни яйца от крокодил в Австралия, които вероятно са принадлежали на т.нар. „скачащи крокодили“ – създания, които се катерели по дървета и се хвърляли върху плячката си отгоре.

Откритието на 55-милионните яйчени черупки е направено в задния двор на фермер за овце в Куинсланд, а резултатите са публикувани в Journal of Vertebrate Paleontology.

Черупките принадлежат на отдавна изчезнала група крокодили, известни като мекосухини, които са живели във вътрешни водни басейни по времето, когато Австралия все още е била част от Антарктида и Южна Америка.

Проф. Майкъл Арчър, съавтор на изследването, казва, че „скачащи крокодили“ звучат като „странна идея“, но някои от тях „вероятно са ловували като леопарди – скачайки от дърветата върху нищо неподозиращи животни, които смятали за вечеря“.

Проф. Арчър, палеонтолог от Университета на Нов Южен Уелс, уточнява, че мекосухините – които достигали до около пет метра дължина – са били широко разпространени преди 55 милиона години, много преди съвременните соленоводни и сладководни крокодили да се появят в Австралия преди около 3.8 млн. години.

Черупките са открити преди десетилетия, но едва наскоро са анализирани със съдействието на учени от Испания.

„Идеята е странна“, признава проф. Арчър, но е възможно някои от тези крокодили да са били сухоземни хищници в гъсти гори.

Изследването допълва по-стари находки на по-млади мекосухини – останки на около 25 млн. години, открити в друг район на Куинсланд.

„Някои от тях очевидно са били поне частично дървесни ловци – ‘скачащи крокодили’“, допълва проф. Арчър.

От началото на 80-те години той е част от екип, който проучва глинена яма край градчето Мъргон – около 270 км северозападно от Бризбейн.

През годините мястото се превръща в едно от най-старите фосилни находища в Австралия – някога обградено от буйна гора.

„Тази гора е била дом и на най-старите известни певчески птици, на най-ранните австралийски жаби и змии, на множество дребни бозайници със сходства с южноамерикански видове, както и на един от най-старите известни прилепи“, казва д-р Майкъл Стайн, съавтор на доклада.

Проф. Арчър си спомня как през 1983 г. той и колега му „карахме до Мъргон, паркирахме колата край пътя, взехме лопатите, почукахме на вратата и попитахме дали можем да разкопаем задния им двор“.

„След като обяснихме какви праисторически съкровища може да има под овчата поляна и че в района вече са намирани фосилизирани коруби на костенурки, те се усмихнаха и казаха: Разбира се!

„И, както ясно показват множеството невероятни животни, които открихме там от 1983 г. насам, с още копаене ни очакват още много изненади“, допълва той.