Продължаваме с пълна пара поредицата ни за тези, увековечени по българските улици. С тези редове ще ви запознаем с писателя Николай Островски. На него са кръстени улици в София, Перник, Устина и Велинград.

Роден е през 1904 година в село Вилия, Волинска губерния (днес в Украйна), в семейство на отставен унтерофицер, Николай проявява изключителни интелектуални способности още от малък. Само на шест години е приет в училище, а на девет вече го завършва с отличие.

Животът му обаче не тръгва по лека линия. След избухването на Първата световна война семейството му се мести в Шепетовка. Там, още като дете, започва да работи, а в тийнейджърските си години се свързва с местните болшевики. На 14 години влиза в комсомола, а малко след това доброволно се записва в Червената армия, където участва активно в Гражданската война, включително и в частите на легендарния командир Григорий Котовски.

След серия от тежки заболявания и наранявания, включително тиф и полиартрит, Островски остава инвалид. Въпреки ужасяващото физическо състояние – парализиран и с почти напълно загубено зрение – той намира сила да започне да пише.

С помощта на специално изобретен трафарет и верни приятели, които му помагат като секретари, той създава романа „Как се каляваше стоманата“ – книга, която ще се превърне в манифест на съветската младеж и образец на социалистическия реализъм. Главният герой, Павел Корчагин, е в много отношения автопортрет на самия Островски – борец, който не се прекланя нито пред физическа болка, нито пред духовна криза.

Публикуването на романа в списание „Молодая гвардия“ през 1932 година му носи огромна популярност, а скоро след това романът е издаден в милионен тираж, преведен на десетки езици и изучаван в училищата в цялото СССР. Самият Островски се превръща в легенда приживе – въплъщение на идеала за „желязна воля“ и саможертва в името на социалистическата идея.

През 1935 г. получава орден „Ленин“, а също и държавна квартира в Москва и вила в Сочи. Въпреки това, болестта продължава неумолимо да го разяжда. До последния си ден той не спира да работи – започва нов роман „Родени в буря“, който остава незавършен.

На 22 декември 1936 година, само на 32 години, Николай Островски умира в Москва. Погребан е в Новодевическото гробище, до други бележити фигури на съветската история.

Неговото име и днес продължава да живее – в училища, улици, музеи и литературни награди. Мнозина може да възприемат днес образа му като идеологически, но животът и болката, през които преминава, както и силата на духа му, са неоспоримо реални.