Виктория Янева е родена в Пловдив. Тя е на 31 години и е щастливо омъжена с две деца. Виктория е съвкупност от различни емоции. В ежедневието си се опитва да не се "пали" лесно. Старае се най-вече заради двете й деца, защото ежедневно попада в ситуации, изострящи напрежението. Стреми се да постъпва добре, така както би искала другите да се отнасят към нея. По този начин се опитва да възпитава децата си. Жулналист на GlasNews.bg разговаря с Виктория Янева. 
 
-Как се справяте с ролята на майка и писател?

-Родителството е трудна и отговорна задача. Невинаги се получават нещата така, както аз ги искам, но не се предавам. Това важи и за писането.

Обичам танците, музиката, ритъма. Дълго време тренирах джаз балет. Така че бих казала, че е в кръвта ми. Така го усещам. В рода ми има художници, диригенти, актьори, все хора на изкуството.

Обожавам четенето. Първата ми прочетена книга беше "Хари Потър и Философският камък". Бях първи клас. Тогава започна семейна традиция по надпревара за четене, а именно кой ще прочете първи всяка следваща книга от поредицата. Сещам се за тези моменти отвреме навреме и ме връхлитат приятни емоции.

По-късно, в тийнейджърските ми години, се зароди любовта ми към поезията. С изучаването на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов - моите любими поети и литературоведи, които с неподправения си талант, отвориха вратите за мен към пътя на поезията. 

Обичам много и киното. Имаме късмет, че живеем в пика на кино индустрията. Да, има много филми, чиято цел е единствено правене на пари (Е, кой не обича блокбъстъри), но има и също толкова стойностни филми. Заради тези филми си заслужава да отидеш на кино.
 
-Защо решихте да издадете стихосбирка?
 
-Първоначалната причина беше, че исках да направя нещо за себе си и в същото време да изляза от комфортната си зона. Спомням си, че тогава писах на братовчед си Оги. Освен всичко останало, той се занимава и с коучинг. Даде ми няколко задачи, които да свърша в рамките на две седмици. Писах на различни издателства и само едно ми отговори, че не издават поезия. Тогава се замислих какво мога да направя, за да достигнат моите произведения до повече хора. Реших да участвам в конкурс "Гайтани вежди, снага топола" на фондация "Буквите". След гласуване моето стихотворение "Пеещото привидение" беше избрано за участие в алманаха. След това реших да надградя и записах Авторския клас към фондацията. Там се запознах с мои съмишленици и се роди едно прекрасно приятелство. Създадохме проект " Мечтатели", от който са част "Пишещата" - Алисън Рейн, " Рисуващата" - Диляна Игнатова, Валс Волокина (псевдоним на Кристина Димитрова, която също е от Пловдив), Надежда Тодорова, Бисерка Тодорова и Бела Велчева. Все силни жени, от които има какво да се научи.

Разбрах, че някои от тях са подписали договори за издаване и се свързах с фондацията. След известни преговори изпратих чернова на стихосбирката ми. И така октомври месец моята съкровена мечта се сбъдна. Първо премиера в родния ми Пловдив, а след това и в София. Моменти, които винаги ще помня. Тук е редно да благодаря на моя издател - Иван Богданов, за това че ми даде шанс и че повярва в мен. Благодаря!
 
-Кое Ви вдъхновява, когато пишете?
 
-Черпя вдъхновение от ежедневието. Още със ставането ни рано сутрин, започна нашето емоционално пътешествие през деня. Колкото и добре да се владеем и понякога да прикриваме нашите емоции, те са там и са неизменна част от нас. Затова бих казала, че изхождам от емоционалното ни състояние. Дали моето или на някой, с когото съм била през деня. Затова избрах за заглавие на стихосбирката ми "Кръговрат", защото животът е един своеобразен кръговрат.
Също така като спусък, който запалва в мен желанието да пиша, може да бъде дадена ситуация, която ми е повлияла и силно ме е впечатлила. Важно е веднага да започна да пиша, защото в противен случай ще остане някъде в небитието и няма да мога да се сетя какво е изникнало в съзнанието ми.
 
-Кое е любимото ви стихотворение?
 
-Любимото ми стихотворение е "Аз вярвам".
 
-Защо точно него?
 
-Човек е съвкупност от вярвания и разбирания за живота. На тяхна база прави ежедневните избори, които са го отвели до моментното му положение в живота като цяло.
 
Аз вярвам
 
Когато ми казват:
- Не можеш...
Аз вярвам.
Аз вярвам, че мога. 
И падам, и ставам,
и пак продължавам.
В живота препятствия
има много, аз зная,
да бъда щастлива,
само желая.
Когато ми казват:
- Ще паднеш...
Аз ставам.
Аз ставам, защото вярата
в себе си нося..Аз вярвам
в добротата, в благата дума,
в майката, която милва детето,
в добрите маниери. О, да!
Аз вярвам.
В чистото сърце, туптящо
в гърдите, в братската прегръдка,
в казаната дума с ръка
на гърдите...
Аз вярвам.
В съзерцанието на твоята душа,
в добрите намерения,
в честната борба, в целия свят
и в неговата благодат.
И ако някой поиска
аз да не вярвам,
е, това не е възможно,
аз право ви казвам.
Не заменям за нищо
аз моята вяра,
на всеки е отредено
мяра, според мяра.
 
-Оценени ли са писателите в България?
 
-Ако трябваше да отговарям на този въпрос преди време, може би щях да кажа "не". Но сега гледната ми точка е малко по-различна.
В днешно време има малки издателства, които дават шанс на по-неизвестните писатели за изява. Организират се конкурси на различни тематики. След това се издават алманаси. Даже мога да кажа, че пишещите хора са повече от четящите. Трябва да не се отказваш и да знаеш къде искаш да стигнеш.

От друга страна, след тежък работен ден, хората са свикнали да си пуснат телевизора за отмора. Хапват нещо набързо и си лягат. Имат най-различни задължения, които по една или друга причина, ги възпрепятстват да седнат и да четат. Дори от моя скромен личен опит, мога да кажа, че не чета толкова колкото ми се иска.

И все пак, отделете поне 10 минути всеки ден за четене. Заслужава си!
 
-Имате ли намерение да издадете нова книга/стихосбирка скоро?
 
-Не бързам с издаване на следваща книга. Всеки ден пиша стихотворения. Но за да издадеш, трябва да има цялостна рамка и идея какви точно произведения искаш да включиш вътре. Още не съм я определила.
Иначе работя по един роман, който е в зародиш. Иска още много работа по него. Имам идея за детска книга с разкази. Моят по-голям син - Александър, ме вдъхнови със своите рисунки и видях потенциал за нещо повече в тях. Останалото ще запазя в тайна. Искам да Ви изненадам.
 
-Какво правите в свободното си време?
 
-Свободното си време прекарвам със семейството ми. Когато имаме възможност, излизаме навън. Връзката с природата е важна за мен. Друг път просто мързелуваме вкъщи. Попринцип обичам да планувам къде ще ходим предварително, за да сме наясно с програмата и да си разпрелим задачите със съпруга ми.
 
-Защо сте избрала да живеете в Пловдив?
 
-Пловдив е прекрасен град, който последните години се разви, както в културно отношение, така и в заетостта. Град, който може да се конкурира с най-големите културни центрове в Европа, че даже по света.
Замалко избягах от него. Реших да вкуся от атмосферата на столицата. След като завърших гимназия, следвах в София и живях известно време там. Предполагам, че не можах да свикна. Не си го наложих. След като завърших висшето си образование, се върнах отново в Пловдив. Тогава бях в съвсем различен етап от живота ми. Не съжалявам за избора си, защото нямаше да срещна мъжа ми и да имаме тези прекрасни и буйни момчета.
 
-Къде може да прочетем повече от творчеството ви?
 
-Вече една година, откакто създадох фейсбук страницата "От дълбините на Душата". Там можете да прочетете част от стихотворенията, публикувани в стихосбирката ми "Кръговрат", както и други такива. Там можете да намерите себе си, когато сте изгубени, но също така, когато сте щастливи и сте се намерили. Благодаря за вниманието!