В ново проучване, учените са открили напълно „уникална група“ полярни мечки, които еволюират, за да оцелеят в съвременния свят. Изследователите са установили, че животните са изключително бързи в пренаписването на ДНК-то си, за да оцелеят.

Екип от Университета на Източна Англия е изследвал генетичния материал на кръвни проби от 17 полярни мечки, 12 от които са живели в по-студените райони на североизточна Гренландия, а 5 - в по-топлите райони на югоизточна Гренландия, пише IFLScience.

Учените обърнали голямо внимание на гени, известни като „скачащи гени“ или транспозони – сегменти, които могат да се движат в генома и да влияят на генната активност. Екипът използвал РНК секвениране, за да проследи кои гени са включени или изключени, и открил поразителни разлики между двете популации.

Анализът показа, че мечките, живеещи в по-топъл климат, показват промени в генната активност, свързани с топлинния стрес, стареенето и метаболизма, което предполага, че полярните мечки се адаптират, за да оцелеят на затопляща се планета, казват авторите на изследването.

Според водещия автор на изследването и Училището по биологични науки към Университета на Източна Англия, д-р Алис Годън, това означава, че в различните групи мечки различни участъци от ДНК се променят с различна скорост и се смята, че тази активност е свързана със специфичното им местообитание и климат.

Откритието е изключително важно, защото учените за първи път откриват, че уникална група полярни мечки в най-топлата част на Гренландия използват „скачащи гени“, за да променят бързо своята ДНК. Смята се, че тази стратегия е отчаян механизъм за оцеляване в условията на топящ се морски лед.

Макар че е положителен знак, че полярните мечки са способни да се адаптират към по-топъл климат, новото проучване ясно показва, че този уязвим вид е изправен пред огромни предизвикателства в бъдеще.

Докато останалата част от вида е застрашена от изчезване, тази конкретна група мечки представлява генетичен план за това как видът може да се адаптира към изменението на климата, каза д-р Годън, което прави техния уникален генетичен код ключов за усилията за опазване:

„Въпреки това, не можем да бъдем самодоволни, това дава известна надежда, но не означава, че полярните мечки са изложени на по-малък риск от изчезване. Все още трябва да правим всичко възможно, за да намалим глобалните въглеродни емисии и да забавим повишаването на температурите“.

Учените отбелязват, че това е само един от начините, по които популациите на полярните мечки реагират на изменението на климата. Например, в Северна Америка учените са документирали, че повишаващите се температури и топенето на морския лед принуждават полярните мечки да се преместят по-навътре в сушата, а гризлитата да се преместят на север, което води до припокриване на ареалите им.

Изследователите от това последно проучване са нетърпеливи да наблюдават други полярни мечки, разпръснати из горните части на Северното полукълбо. По света има около 20 подпопулации и те са нетърпеливи да видят как се справят те във време на драматични промени.

„Надявам се също, че тази работа ще подчертае спешната необходимост от анализ на геномите на този ценен и загадъчен вид, преди да е станало твърде късно“, каза д-р Годън.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Unsplash