Мария Браняс Морера, която бе най-възрастният жив човек в света, имаше една последна молба преди смъртта си. „Моля, изследвайте ме“, казала тя на д-р Манел Естелер, председател на катедрата по генетика в Медицинския факултет на Университета в Барселона.

Жителката на Олот, Испания, почина миналото лято на 117-годишна възраст.

Д-р Естелер и голяма група колеги изпълнили желанието ѝ. Те изследвали кръвта, слюнката, урината и изпражненията на Браняс, за да се опитат да разберат защо е живяла толкова дълго.

Според статия, публикувана в сряда в списание Cell Reports Medicine, отговорът отчасти е, че тя се е грижила за себе си. Тя е спазвала средиземноморска диета, не е пушила и не е пила, и е ходила по един час на ден до началото на 2000-те, когато това става твърде трудно.

Тя е спечелила от генетичната лотария с варианти, които, според изследователите, могат да предскажат дълголетие. Съобщава се, че тези генетични варианти предпазват от често срещани рискови фактори като високи нива на холестерол, деменция, сърдечни заболявания и рак.

„Тя имаше клетки, които изглеждаха по-млади от възрастта ѝ“, каза д-р Естелер.

Микробите в и върху тялото ѝ – нейният микробиом – били свързани с по-ниски нива на възпаление. В него имало много полезни бактерии, които могат да се развиват благодарение на бактериите в киселото мляко. Браняс всеки ден изяждала по три кисели млека.

„Високите нива на възпаление са свързани с напреднало стареене“, каза д-р Естелер.

Имакулата Де Виво, молекулярен генетик в Харвардския университет, която не е участвала в проучването, заяви, че обясненията на изследователите за дълголетието на г-жа Браняс са „научно обосновани“.

Почина най-възрастният човек в света СНИМКИ

Но тя предупреди, че „винаги е важно да се внимава при интерпретирането на резултатите от отделни случаи, за разлика от големи, добре контролирани популационни проучвания“. Докато генетичните и метаболитните фактори могат да наклонят шансовете за или против заболяването, „причинно-следствената връзка на заболяването обикновено е въпрос на вероятности, а не на абсолютни стойности“, каза д-р Де Виво.

С други думи, добрите гени и микробиоми няма да ви поддържат живи сами по себе си.

Д-р Мери Арманиос, онколог и генетик в Медицинския факултет „Джонс Хопкинс“, е по-малко убедена. Тя постави под въпрос твърденията, че определени генетични варианти могат да предскажат дълголетието.

„Генетиката на дълголетието е известна с това, че е объркваща“, каза тя. Когато изследователите търсели варианти, свързани с дългия живот, те сравнявали гените на по-млади хора с тези на столетници. Но, казва тя, изследователите не знаят дали тези по-млади хора ще доживеят до 100 години.

„Това, което искате, е генетичен профил, който ще може да предсказва“, каза тя. А това е трудно да се получи.

Д-р Арманиос предупреди, че генетиката и добрият микробиом дори не са близо до цялата история за това защо някои хора живеят толкова дълго. Тя отбеляза, че има огромни разлики в продължителността на живота, свързани с образованието и нивата на доходи. В Балтимор, каза тя, това се равнява на 20-годишна разлика между хората в центъра на града и тези в предградията.

„Мисля, че очевидно има лоша генетика, която ограничава продължителността на живота“, каза тя. „Но не съм сигурна, че добрата генетика е достатъчна, за да преодолее социално-икономическите ограничения.“

Браняс, по някаква причина, била изключително издръжлива.

Тя е родена в Сан Франциско през 1907 г. Родителите ѝ са от Испания, но са дошли в Съединените щати по работа. Когато Браняс е на 8 години, баща ѝ умира и тя и майка ѝ се връщат в Испания.

Тя се омъжила и имала син, който починал на 52-годишна възраст, както и две дъщери, които сега са на 92 и 94 години.

Членове на разширеното ѝ семейство починали от често срещани причини - болест на Алцхаймер, инцидент, рак, туберкулоза, бъбречна недостатъчност, сърдечно заболяване. Браняс живяла и продължи да живее.

Изглежда, че е имала всички хипотетични предпоставки за дълъг живот. Ако генетичните варианти имат предполагаемите ефекти, тя е била предразположена да избягва хронични заболявания. А начинът ѝ на живот е изглеждал идеален.

Тя е имала тесен кръг от семейство и приятели, каза д-р Естелер, добавяйки, че когато приятелите ѝ са починали, тя е създавала нови. Тя и семейството ѝ са живели в един и същи град.

Тя е живяла самостоятелно до 2001 г., когато затрудненото ѝ ходене я е накарало да бъде постъпила в старчески дом. Свирила е на пиано допреди около пет години.

Снимка: Мария Браняс Морера, вляво, с д-р Манел Естелер, който по-късно се опита да разбере защо е живяла толкова дълго