Асеновата крепост и Бачковският манастир са едни от най-посещаваните исторически обекти в Пловдивско. А именно с древната твърдина е свързано страшно поверие за греха, Божия гняв и Бъдни вечер.

Според легендата в нощта срещу Бъдни вечер странник потърсил подслон край църквата до крепостта. Там станал свидетел на необикновено видение – от храма се разливали мистични светлини, а богомолци, облечени в одежди от отминали епохи, пеели църковни химни. След последното „Амин“ светлините внезапно угаснали. Според поверието това била последната служба на отец Антимос, наказан от Бога, защото нарушил поста, като съкратил литургията и седнал на празнична трапеза. За провинението си бил осъден в продължение на пет века да отслужва същата служба, но вече строго по каноните на вярата.

Още в древността траките изграждат укрепление върху труднодостъпна скала в началото на важен проход, свързващ Тракия с Беломорието. По-късно византийският император Юстиниан използва крепостта като отбранителен пункт срещу нахлуващите славянски племена. През Средновековието тя се утвърждава като важна опора на българската държава по времето на династията Асеневци.

През IX век византийците преустройват Асеновата крепост, за да пази Беломорския проход и да защитава границите на империята в този район. В по-късните векове тя се оформя като укрепен средновековен град с цитадела, в която е пребивавал управител, назначаван последователно от български и византийски владетели.

Най-големият разцвет на крепостта е по времето на цар Иван Асен II, когато са изградени допълнителни защитни съоръжения. В негова чест укреплението по-късно получава името Асенова крепост, а град Станимака е преименуван на Асеновград.

Археологическите проучвания разкриват основите на феодален замък с жилищни постройки, домашна църква, две водохранилища и крепостна кула. Под замъка се намира двор с отлично запазената двуетажна църква „Света Богородица Петричка“, смятана за истински шедьовър на средновековната християнска архитектура. Съществува предположение, че западната кула е добавена по-късно от кръстоносци.

Крепостта преживява своя трагичен край през XV век, когато е опожарена и разрушена от синовете на султан Баязид, с което завършва дългата ѝ и богата история.