Хората, които живеят в общества с по-високи нива на корупция, неравенство, бедност и насилие, са по-склонни да проявяват така наречените „тъмни“ черти на личността – като нарцисизъм, психопатия и злоба. До този извод стига ново глобално изследване, ръководено от професор Инго Цетлер, психолог от Университета в Копенхаген.

Изследването се базира на данни от близо 2 милиона души в 183 държави и всички 50 американски щата, събрани чрез онлайн инструмент, оценяващ базисния личностен модел, стоящ в основата на всички т.нар. „аверсивни черти“ – тези, които нарушават социалните и етични норми.

„Добре известно е, че както генетичните, така и социално-екологичните фактори оформят личността на човека. Но досега изследванията рядко са се фокусирали върху черти, които са етично или социално отблъскващи“, казва проф. Цетлер пред Newsweek.

„Като имаме достъп до глобални данни от близо 2 милиона участници, решихме да проучим дали неблагоприятната обществена среда – като корупция и неравенство – спомага за разпространението на егоистични и манипулативни характеристики“, допълва той.

Анализът показва, че страни като Индонезия и Мексико, както и щати като Луизиана и Невада, които се отличават с високи нива на корупция, бедност и социално насилие, регистрират също така по-високи стойности на т.нар. „тъмен фактор“ (Dark Factor) на личността.

От другата страна на спектъра са държави с по-ниски нива на корупция и социална несправедливост, като Дания и Нова Зеландия, или щати като Юта и Върмонт – при тях се наблюдават значително по-ниски нива на злоба, нарцисизъм и склонност към експлоатация на другите.

Връзката между средата и личността е умерена, посочват авторите, но последствията ѝ за обществото са значими.

„Аверсивните черти се свързват с поведения като агресия, измама и експлоатация – тоест с висока социална цена. Дори и малки различия в тяхното разпространение могат да доведат до големи различия във функционирането на обществото“, обяснява Цетлер.

Според него изводите от изследването могат да имат отражение върху начина, по който мислим за обществените реформи и дългосрочната роля на социалната среда.

„Нашите резултати показват, че личността не е просто нещо, с което се раждаме – тя се оформя и от обществото, в което израстваме и живеем. Това означава, че реформи, които намаляват корупцията и неравенството, не само създават по-добри условия за живот в момента, но могат и да намалят разпространението на зловредни черти сред бъдещите поколения“, заключава професорът.