Руският президент Владимир Путин коментира темата около Гренландия с тезата, че случващото се „не засяга“ Русия и че САЩ и Дания вероятно ще намерят решение помежду си. В същото изказване той направи и хипотетична сметка: Ако островът можеше да се „купи“ по логика, сходна със сделката за Аляска от XIX век, цената би била около 200–250 млн. долара, а при преизчисление през тогавашните цени на златото – „близо до 1 млрд. долара“.

Путин: Гренландия би струвала около 200-250 милиона долара

Подобни сравнения по територия звучат ефектно, но са подвеждащи, защото истинската „стойност“ на една държава (в чисто теоретичен смисъл) идва не само от площта, а от икономиката, инфраструктурата, човешкия капитал, ресурси, институции и геостратегическо положение. Ако все пак приложим груба калкулация към България, картината излиза съвсем различна от „цената на квадратен километър“. България е с площ около 110 994 кв. км. Това е десетки пъти по-малко от Гренландия, но страната е интегрирана в общия пазар на ЕС и е част от ключови транспортни и енергийни маршрути в Югоизточна Европа – фактор, който не се побира в аритметика „площ срещу долари“.

Най-логичната отправна точка за такава умозрителна оценка е икономиката. По данни на Световната банка БВП на България в текущи щатски долари е около 113.34 млрд. за 2024 г., а в профила на МВФ се вижда оценка за БВП в текущи цени от порядъка на 142.2 млрд. долара. Ако използваме много груб „мултипликатор“ 1.5–2.5 пъти БВП (аналогия с това как пазарите понякога оценяват икономики чрез бъдещи доходи, риск и перспектива), това дава ориентир от около 170 до 355 млрд. долара.

Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп

Към това могат да се добавят природните ресурси и земята, пак условно. България има развит добив на метали и въглища – в доклад на Европейската комисия (JRC) за сектора се посочва, че добивната индустрия е значим работодател и че страната е сред водещите в ЕС по добив/производство на рафинирана мед и злато (съответно 2-ро и 3-то място според цитирания източник в документа). В същото време енергийният „коз“ не е в местния нефт и газ – наличностите се описват като ограничени/незначителни в редица публични анализи, а България традиционно разчита на внос и диверсификация на доставки. Земеделието и земята също са актив: според преброяването на земеделието използваната земеделска площ е над 4.56 млн. хектара (2020), което подсказва мащаб на базов ресурс, макар че цената му зависи от продуктивност, регулации и пазари.

Когато всички тези елементи се „натрупат“ в една хипотетична рамка, най-разумният груб диапазон за подобна измислена „продажна цена“ на България би изглеждал така: около 200–450 млрд. долара. Долната граница стъпва на по-консервативно умножение на БВП, а горната добавя премия за членство в ЕС/НАТО, инфраструктура, дългосрочни приходи, индустрия и стратегическо положение. Това не е реална оценка, а интелектуално упражнение – държавите не са актив за сделка, а суверенитетът и общественият договор не се свеждат до счетоводна стойност.

Парадоксът е, че сметката на Путин за Гренландия е построена върху историческа аналогия и площ, докато при България „цената на територията“ би била най-малкият фактор. Истинската стойност – дори в чисто теоретичен разговор – идва от икономическата машина, институциите, хората и мястото на страната в регионалната и европейската архитектура.