Раждането на престолонаследника Симеон и вълненията на цялата нация (особено на учениците)

Чували ли сте, че в България е имало оценката "7"? Всъщност, тази оценка се е появила само един единствен път в българската история. И това е заради раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски – второто дете на цар Борис III и царица Йоанна през далечната 1937 година.

В социалната мрежа Reddit, в българската секция, бе споделено едно меме. То е историческа препратка, като то представя раждането му като „спасение“ за учениците с двойки, чрез метафората за ангел, който идва да помогне, тъй като с указ цар Борис III повишава оценките на учениците с една единица.

Така двойкаджиите изкарват тройка, а тези с шестици поличават седмица.

Освен учениците, раждането на престолонаследника оказва влияние в много и различни обществени сфери. Така например в чест на събитието правителството обявява амнистия на близо 4000 затворници, опрощават и данъци и такси.

През 1930 година, 12 години след като се възкачва на престола, българският владетел цар Борис III се жени за Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна. На 12 януари 1933 година се ражда и първото им дете – княгиня Мария Луиза. През следващите години голямото желание на царя, а и на целия български народ, е появата на мъжки престолонаследник, който да продължи царския род.

Щастливото събитие става факт на 16 юни 1937 година, когато към 9 часа сутринта проехтяват първите топовни гърмежи, отбелязващи раждането на българския престолонаследник, разказва "Българска история".

Ефектът върху жителите на София е мигновен – за минути хората изпълват улиците и се насочват към царския дворец.

Масово магазините се затварят, а домовете се накичват със знамена. Към 10 часа пред обед площадът пред катедралния храм „Св. Александър Невски“ вече е препълнен и тълпата, водена от министър-председателят Георги Кьосеиванов, се отправя към двореца на Негово Величество. На входа ги посреща самият цар Борис III, който малко по-късно позволява и на народа да влезе в двора на двореца. Междувременно, кметът на София инж. Иван Иванов произнася следната реч:

Ваше Величество,

Днешният светъл юнски ден донесе най-голямата радост на българския народ. Навред, по градове и села, гдето тупа българско сърце и се чува българска реч, една радост, един възторг изпълват всички. Бог все пак обича България: българското Царство от днес има Престолонаследник! Българската държава, освен своя достоен Държавен Глава, има вече и своя приемник — българския Престолонаследник.

До края на деня празничната атмосфера продължава да властва в центъра на столицата. Още хиляди хора минават, за да поздравят щастливото царско семейство, а на следващия ден е отслужен и молебен в храм-паметника. Провежда се и манифестация, както и факелно шествие, а булевард „Цар Освободител“ е празнично осветен.

На 16 юни 1937 г. Христо Бърдаров, тогава адютант на цар Борис III, си спомня как страната преживяла едно от най-радостните събития в новата си история – раждането на престолонаследника. Той разказва, че още по тъмно, когато топовните гърмежи възвестили новината, улиците на София започнали да се пълнят с народ. Хиляди хора се стичали към двореца, викайки „Ура!“ и пеейки патриотични песни. Радостта преминала всякакви граници – хората били „пияни“ от възторг, прегръщали се, целували се, пеели. Работниците напуснали фабриките, чиновниците – учрежденията, учениците – училищата, и всички се отправяли към двореца с песни, най-вече с „Край Босфора шум се вдига…“, подсказвайки с това какво име очакват за новородения престолонаследник.

За да даде израз на народното въодушевление, царят наредил да се отворят двете врати на двореца и потокът от хора да преминава направо през двора. Самият той застанал на балкона, където приемал овациите. Потокът бил буен и непрекъснат – хората носели цветя, които отрупвали балкона, а мнозина, дошли от село, носели подаръци: овце, телета, кончета, кокошки, зайци и какво ли не още.

Спомените на Бърдаров подчертават и щедростта, с която царят ознаменувал събитието. Освободени били затворници, помилвани – други, дългове били опростени. Всички ученици преминали в по-горен клас, слабите бележки били повишени. Училища и читалища били кръстени на престолонаследника. Цялата държава почувствала вълната на радостта – едно събитие, което оставило незаличим отпечатък в паметта на нацията.

Източник: "Българска история", снимка: Reddit, u/Avtsla