Родопското село Момчиловци пази един таен език - мещренския език на дюлгерите. Тодор Каневски е последният жител на селото, който го говори. Бил е строителен работник. На този език жена е "нуска", а мъж - "грумфо".

"Жуфас поръчал да ветаме" пък означава "чорбаджията поръчал да отидем".

Тодор бил строителен работник. Започнал да работи на 14 г. Днес е на 80. 

Езикът е съвкупност от македонски майстори, работили в Родопите. 

През 1830 г. в селото масово измират овцете, които са основен поминък на населението. Тогава масово жителите отиват да учат занаят при македонския майстор Арнаутина. Спасението е в гурбетите. Тайният език става местна естествена защита, предава "Дойче Веле".

През годините по 400 мъже от селото са изхранвали семействата си като строители и са говорили тайния език.

"Езикът е нужен, за да могат тайно да разговарят майсторите и да не разбират чорбаджиите. Тези, които работеха в тайфи и бригади, това беше сплотеност между тях", разказва Тодор.

Езикът съдържа 100-ина думи, свързани най-вече с работа и семейство.

За да се запазят тайните на селото през 70-те години на миналия век дюлгерите измислят още един таен език - пилещи. При него се обращат сричките на думата, поставя "у" или "не" в началото и така си говоррят. Днес този език е само спомен.