Продължаваме нашата поредица за имената на улиците, по които вървим и шофираме всеки ден. Ред е на Димитър Хаджикоцев Той е един от онези обществени дейци, които със своята тиха, но последователна работа допринасят за изграждането на българската гражданска общност преди и след Освобождението. Търговец, активист, общински деец – неговото име днес е част от софийския пейзаж не само като улична табела, но и като част от историческата памет на града.
Хаджикоцев е роден на 3 октомври 1846 г. в София, в семейството на уважавания търговец хаджи Коце Иванов. Получава основното си образование в четирикласното българско училище в София, ръководено от Сава Филаретов – съпруг на сестра му Йорданка. Продължава обучението си в чужбина – първо в Одеса (1858), а след това в Киев (1859–1863).
След завръщането си в родината, Хаджикоцев се захваща с търговия и от 1869 г. до края на живота си управлява собствена фирма в съдружие с Георги Панчов. По същото време активно се включва в църковните борби за независима българска църква и сътрудничи на софийския таен революционен комитет.
След Освобождението, Хаджикоцев за кратко става председател на Градския съвет на София на два пъти: през 1878 г., след смъртта на Манолаки Ташев, и отново между 28 декември 1883 и 9 май 1884 г., докато се организират местни избори.
С действията си допринася за стабилизирането на гражданското управление в столицата в едни от най-динамичните години след края на османската власт.
Димитър Хаджикоцев умира през 1896 г. в София. Личният му архив се съхранява в Централния държавен архив, съдържащ 658 архивни единици, обхващащи периода от 1836 до 1943 г.
В негова чест улици в столичните квартали „Лозенец“ и „Южен парк“ носят неговото име, а на сградата на ул. „Граф Игнатиев“ №13, където е бил неговият дом до 1938 г., е поставена възпоменателна плоча.
