През 1954 г. американският психолог Джеймс Олдс и британско-канадският невроучен Питър Милнър имплантирали електроди на различни места в мозъците на плъхове.
Експериментът се провеждал в т.нар. „кутия на Скинър“ — малко заграждение с лост или бутон, който животното се научава да натиска, за да получи награда. В този случай „наградата“ била електрическа стимулация на мозъка.
Изследователите установили, че плъховете натискали бутона редовно, което показвало, че в мозъка им има зони, където електрическата стимулация е възнаграждаваща — до такава степен, че животното е готово да стимулира себе си отново и отново.
Но какво би се случило при хората? Как бихме реагирали, ако имахме бутон, който стимулира центровете на удоволствието в собствения ни мозък? Благодарение на няколко (понякога етично съмнителни) експеримента, науката има известни отговори.
През 1972 г. американският психиатър Робърт Галбрайт Хийт става първият, който доказва, че подобна мозъчна стимулация действа и при хора. В експеримент, по-късно остро критикуван като неетичен, той позволил на няколко пациенти с психични заболявания да се самостимулират чрез натискане на бутон. Повечето го правели често, докато изследователите наблюдавали активността в мозъка им.
Един от случаите, описан като „драматичен“, бил този на млад мъж, наречен „B-19“ — 24-годишен пациент с хронична депресия, епилепсия, суицидни мисли, налудности и (според тогавашните разбирания от 60-те години) хомосексуалност. Той имал възможност да използва устройството по няколко часа на ден и натискал бутона стотици пъти — 900, 1200, дори 1500 пъти на сесия.
Целта на експеримента била „промяна на сексуалната ориентация“ — нещо, което днес се смята за крайно неетично и ненаучно. По време на изследването на мъжа били показвани хетеросексуални порнографски филми, към които той не проявявал интерес — докато не му била активирана мозъчната стимулация. Тогава Хийт докладвал, че пациентът достигнал оргазъм.
След това експериментът станал още по-противоречив — изследователят наел секс работничка, която да прекара време с пациента в специална лаборатория. В доклада Хийт описва, че мъжът успял да осъществи полов акт, макар и с очевиден дискомфорт и тревожност, както той, така и жената.
По-късните анализи на невроучени, като проф. Кент Бериж, показват, че изследването не е доказало реално удоволствие, а по-скоро силен подтик към действие. Според него мозъчната стимулация не е предизвиквала приятни усещания, а по-скоро е засилвала желанието за сексуални действия и е правела различни стимули по-възбуждащи.
Заключението на Бериж е категорично: Хийт е интерпретирал погрешно ефекта като удоволствие, докато реално става дума за принудително желание — и още един пример за това как неетичните експерименти могат да изкривят научните резултати.
Превод: GlasNews.bg
