В продължение на повече от хилядолетие хора от целия древногръцки свят пътували до Западна Гърция, за да участват в обред, толкова строго пазен, че разкриването на тайните му се наказвало със смърт. Това били прочутите Елевзински мистерии – един от най-загадъчните религиозни ритуали на Античността.

Според изданието IFLScience, церемонията води началото си от мита за богинята Деметра и отвлечената ѝ дъщеря Персефона. Скръбта на Деметра довежда до безплодие на земята, а завръщането на Персефона възстановява плодородието – цикъл на смърт и възраждане, който се превръща в сърцевина на мистериите.

Посветените първо се събирали в Атина, след което поемали по Свещения път към Елевзина – на около 30 километра разстояние. Там влизали в огромната зала телестерион, където се провеждала същинската церемония. Участието било отворено за гръкоговорящи мъже и жени от всички социални прослойки, но какво точно се случвало вътре – остава тайна и до днес.

Светилището е разрушено през IV век сл. Хр., а липсата на преки писмени свидетелства оставя изследователите да сглобяват пъзела от фрагменти. Древни текстове, включително Омировият химн към Деметра, споменават напитка от ечемик и мента – кикеон. Именно тя се оказва в центъра на една от най-интригуващите теории.

Много учени предполагат, че кикеонът може да е съдържал психоактивна съставка. Опиумът е малко вероятен кандидат, тъй като е бил добре познат в античната медицина. Псилоцибиновите гъби също се смятат за съмнителни поради липсата на доказателства за целенасочено култивиране.

Една от най-убедителните хипотези, цитирана от IFLScience, насочва вниманието към ергота – гъба (Claviceps purpurea), която паразитира върху зърнени култури като ечемика. Ерготът съдържа алкалоиди, влияещи върху нервната система.

Химически следи от подобни съединения са открити в древното светилище Мас Кастелар де Понтос в Испания – също свързано с култа към Деметра. Това откритие засилва подозренията, че ерготът може да е играл роля и в Елевзина.

Рискът обаче бил огромен. Консумацията на заразено зърно може да доведе до ерготизъм – известен в Средновековието като „Огънят на Свети Антоний“, състояние, причиняващо гърчове, халюцинации, гангрена и дори смърт. Епидемии от ерготизъм са отнемали десетки хиляди животи.

Скорошно научно изследване разглежда възможността древните да са познавали метод за намаляване на токсичността. Учените накиснали гъбичен материал в алкален разтвор от вода и пепел – техника, достъпна и в Античността. Резултатите показали, че токсичните ергопептиди могат да бъдат отстранени, а част от съединенията да се преобразуват в психоактивни вещества, включително лизергинова киселина амид (LSA) – химически родственик на LSD.

Изследователите заключават:

„Нашите открития показват, че токсичните ергопептиди могат да бъдат химически превърнати в психоактивни вещества чрез древен процес в алкална среда – техника, която би могла да бъде използвана от жриците на Елевзина.“

Така мистерията на Елевзинските мистерии продължава да свързва религия, земеделие, химия и човешка психология. Ако ерготът действително е бил използван, древните гърци може би съзнателно са предизвиквали променени състояния на съзнанието – не като бягство от реалността, а като път към духовно прераждане.

Тайна, пазена със заплаха от смърт, днес отново оживява – този път в лабораториите на съвременната наука.