Вероятно сте чували твърдението, че бягането „разбива“ коленете и дори може да доведе до дълготрайни увреждания. Но доколко това е вярно?

Бягането наистина е дейност с по-високо натоварване. При всяка стъпка тялото поема сила, равна на около два до три пъти собственото ни тегло. Част от това натоварване се поема и от коленете – те поемат приблизително три пъти по-голямо натоварване при бягане, отколкото при ходене.

Добрата новина е, че това не е непременно лошо.

Коленете са създадени да се движат

Човешкото тяло не е статична система, която се „износва“ с всяка крачка. То е жив механизъм, който се адаптира и укрепва в отговор на натоварванията. Колянната става е изключително здрава и е проектирана именно за движение.

Хрущялът в коляното е гъвкава и устойчива тъкан, която предпазва костите. Научни данни показват, че при липса на натоварване – например при продължително залежаване или обездвижване – костите и хрущялът започват да се влошават.

Как бягането влияе на костите и хрущяла

Изследванията показват, че след бягане дебелината на хрущяла в коляното временно намалява, но се възстановява до няколко часа. Смята се, че този процес подпомага „подхранването“ на хрущяла и го прави по-здрав.

Нещо повече – бегачите обикновено имат по-дебел хрущял в коленете и по-добра костна плътност в сравнение с хората, които не бягат. Има дори данни, че бягането може да намали риска от развитие на остеоартрит, макар че са нужни още изследвания, за да се потвърди това категорично.

Ами ако започнете да бягате по-късно в живота?
Няма достатъчно изследвания, които директно да разглеждат започването на бягане в по-напреднала възраст. Но сходни проучвания показват, че дори хора над 65 години могат безопасно да започнат високоинтензивни упражнения, като скачане, и да подобрят силата и функцията си.

Това подсказва, че и бягането може да бъде безопасно, стига да се започва постепенно.

Защо тогава бягането има „лоша слава“?
Причината е, че почти половината от бегачите получават някаква травма всяка година, а болките в коленете са сред най-честите. В повечето случаи обаче става дума за травми от пренатоварване – не защото бягането е вредно, а защото хората увеличават обема и интензитета твърде бързо.

Как да бягаме по-безопасно

Започвайте бавно – редувайте ходене и лек джогинг, като постепенно увеличавате дистанцията.

-Не прекалявайте – увеличавайте пробяганите километри с не повече от няколко на седмица.

-Хранете се адекватно – достатъчно калории, въглехидрати и протеини помагат за възстановяването.

-Избирайте подходящ терен – бягането по трева е по-щадящо от това по бетон.

За повечето хора ползите от бягането – за сърцето, обмяната на веществата и общото здраве – значително надвишават рисковете. Ако започвате разумно, слушате тялото си и напредвате постепенно, бягането може не само да не вреди на коленете, но дори да ги направи по-здрави.

Публикацията е с информативен характер - съобразете физическата си активност със своето собствено здравословно състояние и кондиция.