Чувствате се изтощени от корпоративния живот и търсите бягство? Много южнокорейци изпитват същото – или дори в по-голяма степен, тъй като избират да прекарат кратък престой в този „затворнически“ хотел, за да си починат.

Този необичаен метод за детокс идва под формата на южнокорейски хотел, който предлага на гостите лукса да си починат, като ги принуждава да не правят нищо друго освен да се възстановяват... зад решетки. В истински затворнически стил „затворниците“ прекарват престоя си в малка килия с площ едва 5 квадратни метра.

Посетителите, които се настаняват в хотела Prison Inside Me в Хончон, на около 80 км североизточно от Сеул, са наясно, че тук няма да открият спа процедури или луксозни легла, каквито се очакват в обичайните места за отдих. Този метод не прави компромиси – той принуждава гостите да се съсредоточат само върху най-необходимото и да се отдадат на почивка без разсейване.

Каквото и да предлага този „затвор“, явно работи – хотелът е отворен повече от десетилетие. Основан е от бившия адвокат Куон Йонг-Сок и съпругата му с мисията да даде на хората възможност да изпитат живот без шума и удобствата на ежедневието.

С цена около 100 паунда на нощ, гостите са посрещани с гола сива килия и тънък матрак, който служи за легло. Малко бюро и тоалетна допълват обстановката, а мобилните телефони са напълно забранени. Това премахва не само времето и социалните мрежи от живота на „затворника“, но и суетата – тъй като в килията няма дори едно огледало.

Храната се подава през отвор в долната част на вратата – точно както в затворите с най-висока степен на сигурност.

След като бъдат заключени, гостите не им остава нищо друго освен да се обърнат навътре към себе си. Насърчават ги да медитират, да пишат в дневници и да изпълняват лека йога практика. Минималната комуникация се оказва от полза за обитателите, които споделят, че се наслаждават на своето „монашеско“ усамотение.

Известна като „Страната на утринното спокойствие“, Южна Корея е прочута с работохолизма на своите жители и често е сочена като най-преработващата нация в Азия. Страната е на второ място по най-дълги работни часове сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), след Мексико. Смята се, че южнокорейците работят средно 2069 часа годишно – значително повече от средното за ОИСР, което е 1764 часа.

Куон Йонг-Сок инвестира приблизително 2 680 000 лева – за да изгради своето „убежище“, вдъхновен от идеята, че кратък, но интензивен период на самота може да подобри психичното здраве.

Като човек, който сам е работил по 100 часа седмично, Куон споделя, че когато открива затвора през 2013 г., „не е знаел как да спре да работи“. Той допълва:
„Чувствах се като отнасян от течението против волята си, сякаш не мога да контролирам живота си. Надявам се това място да дава шанс на хората да се вгледат в себе си. Понякога вървя назад, за да видя пътя, който вече съм извървял. Повечето хора не правят това – мислят само за пътя напред. А ние трябва да се опитаме и да погледнем назад.“

През 2017 г. мъж разказва пред CBC News за своя престой в този необичаен хотел. В материала се описва как 57-годишният инженер Сук-вон Канг е работил почти 70 часа седмично във фабрика на Kia и Hyundai в Сеул.

След като заплатил 500 000 корейски вона, Канг се ангажира със седемдневен престой в Prison Inside Me, където казва, че успял да се освободи от „оковите“ на клаустрофобичния си живот, като се изолирал от всички външни стимули, за да се съсредоточи навътре.

По онова време той заявява:
„Преработвам се. Това е основната причина да съм тук“, като гласът му едва се чува. Той добавя: „Днес се чувствам по-освежен. Умът ми е лек.“ Това бил третият му престой в хотела.

Съпругата на Куон и съосновател на хотела, Джи-хянг Но, също коментира по онова време:
„Да се заключиш тук в самостоятелна килия не е затвор – истинският затвор е светът отвън.“

За мнозина това е емоционален процес на изцеление, описван като „живот без разсейване“, а престоят – сравняван с преживяване, близко до това на будистки монах.

Превод: GlasNews.bg