Днес е Хелоуин – нощта, в която тъмнината оживява, а въображението няма граници. Макар празникът да не е традиционна част от българските обичаи, през последните години той постепенно превзема улиците, социалните мрежи и дори домовете ни.
Хелоуин идва от другия край на света – от САЩ – и се превръща в едно от най-популярните събития, съчетаващо маски, тиквени фенери и добро настроение с щипка страх. И ако тази година не ви е била достатъчно страшна, имаме нещо, което със сигурност ще повиши адреналина. Подготвили сме ви списък с филми, които да гледате заедно с половинката или с приятелска компания – идеални за зловеща, напрегната и незабравима Хелоуин вечер.
Готови ли сте да загасите лампите? Предупредени сте – някои сцени може да ви държат будни дълго след края на прожекцията.
Оръжия (Предлага се за стрийминг по HBO Max, има го и в кината)
„Оръжия“ започва с напълно необясним и потресаващ инцидент. В тиха нощ, в предградията на Мейбрук, всички ученици от трети клас на учителката Джъстин Ганди – с изключение на едно дете – внезапно се събуждат точно в 2:17 ч. сутринта. Те слизат по стълбите, излизат от домовете си и се отдалечават в тъмното, без да издадат и звук. Седемнадесет деца изчезват без следа. Единствените доказателства са видеозаписи от домашни камери и камери за наблюдение, на които се виждат малките силуети, губещи се в гората и нощта.
Подозренията бързо се стоварват върху Джъстин (в ролята – Джулия Гарнър), защото никой не може да си обясни как подобно нещо би могло да се случи, ако в класната стая не е имало нещо необичайно – нещо, което тя може би не е забелязала. Филмът напомня за атмосферата на сериала „Останалите“, в който общността се опитва да продължи напред след внезапна и необяснима трагедия, оставяща след себе си само хаос и въпроси без отговор.
Но в „Оръжия“ се крие и още една, по-дълбока мистерия – нещо толкова странно и смразяващо, че разкриването му предварително би отнело част от магията и ужаса.
Годината е 1932. Мястото – Кларксдейл, Мисисипи. След няколко години, прекарани в Чикаго, двамата предприемчиви братя близнаци Смоук и Стак – и двамата изиграни от Майкъл Б. Джордан, честа творческа муза на режисьора Райън Куглър – се завръщат в родния си град. Какво точно са вършили на север, зрителят може само да предполага: дребни, а може би и по-сериозни обири, сделки със съмнителни типове и контакти с ирландски и италиански мафиоти. Но едно е ясно – братята се връщат с джобове, пълни с пари, подгрени от самочувствие и уиски, готови да започнат нов бизнес: откриването на джук бар – място за музика, танци и нощен живот.
Вероятно вече знаете, че във филма „Грешници“ се появяват вампири – и да, това е вярно. Историята използва този мотив като директна метафора за начина, по който черната култура исторически е била присвоявана и използвана от белите. Енергията, музиката и необузданото удоволствие, които джук барът носи, привличат вниманието на група демони, водени от загадъчния Ремик (Джак О'Конъл). Те буквално жадуват да се хранят с таланта, жизнеността и душата на чернокожата общност. И – без да издаваме ключови моменти – някои хора в бара неволно улесняват тези същества да стигнат до това, за което копнеят най-много: кръв.
28 години по-късно (Предлага се за стрийминг по Netflix)
Апокалиптичният хорър „28 години по-късно“ ни връща във вселената на култовия „28 дни по-късно“ от 2002 г., където свиреп вирус превръща хората в обезумели, свръхагресивни създания. Те не са обичайните тромави зомбита – тези тичат като професионални атлети и са готови да разкъсат всичко по пътя си. В новия филм действието се развива почти три десетилетия след първата епидемия, на малък остров, свързан с останалия свят чрез тясна земна ивица. Оцелелите там живеят скромно и в постоянен страх. Решението да изпратят експедиция до континента води до срещи с нови хора, но и до нови кошмари – защото вирусът и заразените вече не са същите. Еволюцията ги е направила още по-опасни.
Присъствие (Предлага се за стрийминг по Hulu)
Трилърът за обитавана от духове къща „Присъствие“ използва толкова необичайна и умна идея, че е трудно да се повярва, че в киното не е опитвана досега. (А ако все пак някой е правил нещо подобно, определено не е станало толкова запомнящо се.) Филмът разглежда историята изцяло през очите на самия дух – зрителят вижда само това, което вижда и той.
Призракът е „заключен“ в къщата, затова и камерата никога не напуска пространството ѝ. На практика духът е изигран от самия режисьор Стивън Содърбърг, който – както често прави – е и оператор на продукцията, снимайки под псевдонима Питър Андрюс. Той държи камерата, която се плъзга по коридорите и стълбите, следи героите от стая в стая, наднича над рамото им, докато те се опитват да разберат какво се случва.
Движенията на камерата са толкова прецизни и емоционални, че чрез едва забележимо трепване Содърбърг може да внуши съчувствие, а с резки, внезапни движения – гняв или напрежение. Постепенно става ясно, че духът не иска да плаши живите. Напротив – той отчаяно се опитва да ги предпази.
Напълно убедителен разказ за ядрения ужас от носителката на „Оскар“ за The Hurt Locker, напрегнатият трилър "Къща от динамита" стартира с една балистична ракета, насочена към територията на САЩ. Източникът ѝ остава мистерия, но последствията са катастрофални - удар, който изважда на повърхността най-дълбоките ни страхове от Апокалипсиса. За повечето от нас мисълта за ядрена война е непоносима - идеята за взаимно гарантирано унищожение ни кара да я отхвърляме като немислима. Но режисьорката Катрин Бигелоу и сценаристът Ноа Опенхайм подхождат по друг начин: те допускат, че заплахата може да е почти невидима и трудно проследима, че ракетата ще достигне голям американски град за едва 19 минути и че човешката грешимост - в паника и отчаяние - може да попречи на цивилните и военните лидери да намерят решение. Този взривоопасен сценарий, който в по-широк контекст може да звучеше като сатира в духа на „Д-р Стрейнджлав“, тук отвежда филма в територия на суров, безпощаден страх.
Добро момче (все още в кината)
В „Доброто момче“ няма нищо трагично за очарователния четириног герой – филмът нарочно избягва клишето да поставя кучето в опасност. Това нискобюджетно хорър заглавие стъпва върху идеята, че животните понякога усещат присъствия, които остават невидими за хората. Инди – кучето на режисьора и в реалния живот – е своеобразният „разказвач“ и зрителят преживява събитията през неговите наблюдателни очи. В актьорския състав виждаме и Лари Фесенден, известен с филмите си, които разглеждат сложната и понякога разрушителна връзка между човека и природата. Макар някои любители на хоръра да намират темпото за твърде бавно и да очакват повече откровени плашещи сцени, критиците оценяват смелия подход и емоционалната оригиналност на филма, който разказва историята от уникална гледна точка – тази на едно истински „добро момче“.
Заклинанието 4: Последно причастие (все още в кината)
Ако все още не сте го гледали - трябва да го направите! „Заклинанието 4: Последно причастие“ се представя като финалната глава на основната линия на франчайза със завръщането на Vera Farmiga и Patrick Wilson в ролите на Ед и Лорейн Уорън. Филмът се вдъхновява от реалния случай на семейство Смъръл и е поставен в 80-те години, с намерението да затвори историята на семейство Уорън със сериозен, хорър тон. Макар че запазва изразителна атмосфера и представя по-емоционален поглед към героите, критиците отбелязват, че не постига иновации и се опира на познати хорър мотиви.
Въпреки това, за феновете на поредицата, филмът предлага значимо и зрелищно приключване, комбинирайки класически елементи с желание за финална развръзка.
Гийермо дел Торо е режисьор, който умее да превръща чудовищата в емпатични и многопластови персонажи. В неговите филми страховитите създания често се оказват по-човечни от тези, които се страхуват от тях. Именно затова „Франкенщайн“ изглежда като идеалния проект за него – той говори от години, че иска да направи собствен прочит на тази история и я нарича „мечта на живота ми“. Сега тази мечта най-после е реализирана. Новата адаптация успява да улови атмосферата и усещането на оригиналния роман – страстна, бурна, почти хипнотична енергия. Но дел Торо внася и значителни промени в сюжета. Някои от тях работят блестящо, други – не толкова, но резултатът е единствен по рода си филм, който не може да бъде объркан с ничия друга версия на „Франкенщайн“.
