Не е тайна за никого, че времената, в които живеем, превръщат антиутопията на Джордж Оруел “1984” в нещо съвсем не толкова фикционално. Основната новина за това принадлежи на новите технологии.
Човешките създания се стремят все повече да улесняват себе си и да прехвърлят голяма част от отговорностите си върху машините. Машините, които слушат командите ни и вършат нашата работа. И същите тези, които застрашваат живота ни, както биха се изказали някои крайни футуристи.
Големите технологични компании се надпреварват в разлаботването на така наречените “умни асистенти”. Така на пазара се появяват Alexa, Siri и Google Assistant - три еднакви в своята същност устройства, които инсталираш в дома си и те правят (почти) всичко вместо теб. Технологията се използва от милиони хора по цял свят.
И тук се завърта конспирацията. Устройството все пак слуша какво му казваш. Дали не те подслушва и когато не говориш с него? Как и кога започва да слуша?
От компаниите обясняват - устройството се активира, само ако кажеш името му. Звучи чудесно, но как и кога точно разбира, че ще го направиш? Значи би трябвало да слуша и преди това. С една дума - постоянно.
Зад тези услуги стоят хора - поддържащ персонал, който следи за неизправностите и се грижи за тяхното отстраняване. Въпросът е - само това ли правят с личната ни кореспонденция.
Компанията Amazon Inc., например, плаща на хиляди хора, които работят усилено за подобряване услугите на личния асистент Alexa. Екипът преслушва записи, направени в домовете или офисите на потребителите. Експертите всъщност следят как точно разговорът се транскрибира от софтуера. Те изследват начина, по който Alexa разбира човешката реч и се опитват да подобрят работата и като възстановяват евентуални грешки в системата. Опитват се да подобрят начина, по който асистентът изпълнява командите на собственика си.
Притеснителното е, че служителите на Amazon маркират и отбелязват в системата първото име на всеки клиент, неговия профил в Amazon и серийния номер на използваното Echo устройство. Това означава, че анонимността на потребителите е напълно компрометирана.
Служителите споделят как са си препращали "комични и забавни" разговори с колеги. Съобщава се, че са били чувани и случай на домашно и сексуално насилие, но за тях не е било докладвано в полицията. Вместо това служителите си споделяли за чутото в частни чатове, за да облекчат стреса и да потърсят подкрепа.
