На 20 януари се навършиха 90 години от смъртта на британския крал Джордж V, но и днес около кончината му витаят шокиращи въпроси и мрачни подозрения. Все по-настойчиво историците говорят за възможността той да е бил умишлено „подпомогнат“ да умре – не от врагове, а от собствения си лекар.

Крал Джордж V – прадядо на Чарлз III и основател на династията Уиндзор – умира през януари 1936 г. на 70-годишна възраст след тежко заболяване. По време на 26-годишното си управление той е смятан за един от най-стабилните и надеждни британски монарси.

Смъртоносните инжекции

Години по-късно става ясно, че личният му лекар – Бертран Доусън, лорд Доусън от Пен, е поставил две инжекции с морфин и кокаин, които значително са ускорили смъртта на монарха.

Самият лекар оправдава действията си като жест на състрадание – за да спести на семейството дългите часове на бавно угасване. След инжекциите кралица Мери, принцът на Уелс и останалите членове на семейството били отведени от стаята.

„Животът течеше толкова тихо и спокойно, че беше трудно да се определи точният момент“, пише по-късно Доусън.

Д-р Бертран Доусън

Историкът, който разкри истината

През 1980 г. историкът Кенет Роуз е натоварен със задачата да напише официалната биография на краля. Проучванията му го шокират – Доусън еднолично е решил да сложи край на живота на Джордж V.

В книгата си от 1983 г. „Крал Джордж V“ Роуз повдига въпроса: Евтаназия по милост или чисто убийство?

Разкритието почти му коства рицарско звание, тъй като съветници на Елизабет II се опасявали, че истината ще отвори опасни врати. В крайна сметка обаче Кралицата майка се намесва и Роуз получава Ордена на Британската империя.

Истинският мотив – вестниците

Според Роуз истинската причина за фаталната инжекция е била чисто прагматична и цинична – Доусън искал смъртта на краля да бъде обявена в сутрешните, а не във вечерните вестници, които смятал за „нискокачествени“.

В дневника си лекарят по-късно признава:

„Реших да определя часа на смъртта… важно беше новината да се появи първо в сутрешните издания.“

Роуз подчертава, че Джордж V не е страдал от рак, не е изпитвал болка и е бил в кома. Затова дозата – 5 до 10 пъти над палиативната – няма медицинско оправдание.

„Законът не прави разлика между евтаназия и убийство“, пише историкът и нарича действията на Доусън „чудовищна грешка в преценката“.

Признанието, разкрито 50 години по-късно

В 23:55 ч. на 20 януари 1936 г. сърцето на краля спира. Истината излиза наяве едва след смъртта на Доусън през 1945 г., когато личните му бележки са публикувани.

Така една от най-големите тайни на британската монархия остава да тегне над историята – като мрачен въпрос без окончателен морален отговор.

Погребението на крал Джордж V, 1936 г.