И тази неделя ще ви запознаем с велик деец, достоен да бъде овековечен в улиците, по които всеки ден вървим и караме. Днес е ред на Асен Златаров - един от най-значимите български учени, общественик, писател и изключителен популяризатор на науката. Той е основоположник на биохимията и броматологията у нас, професор в Софийския университет, обществен деец и автор, оставил следа в научната, културната и обществената история на България.

Златаров е роден на 4 (16) февруари 1885 г. в Хасково, в семейството на Теофана и Христо Златарови. В църковните и общински регистри е записан като Иван-Асен, но избира да носи само второто си име.

Баща му е учител, аптекар и обществен деец, един от основателите на читалище „Заря“ – първото в Южна България.

Асен учи първо в родния си град, а през 1903 г. завършва реална гимназия в София. След кратко обучение в Софийския университет продължава химия в Женевския университет, където през 1907 г. се дипломира. Година по-късно защитава докторска степен в Гренобълския университет. Специализира в Мюнхен химия на храненето и съдебна химия.

По време на Балканските войни и Първата световна война Златаров служи като санитарен доброволец и организатор на хигиенната охрана. По-късно оглавява индустриалния отдел в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.

През 1910 г. става асистент в катедрата по органична химия на Софийския университет при проф. Пенчо Райков. В следващите десетилетия преминава през академичната йерархия – от доцент до редовен професор.

Златаров е председател на Съюза на химиците в България и главен редактор на списание „Химия и индустрия“. Той създава и развива ново направление в науката – броматологията, изследва хранителните качества на традиционни български продукти като кисело мляко, сирене, кашкавал, баница, таратор, боза. Работи и в областта на фитобиохимията, като изследва химичните процеси в растенията, стареенето на семената и хранителната стойност на соята.

Негови трудове като „Фитобиохимични студии“ и „Фалшификация и развала на съестните продукти“ остават основополагащи за науката в България.

През 20-те и 30-те години посещава научни центрове в Париж, Мюнхен, Москва, Ленинград и Мадрид. Среща се с учени като Рихард Вилщетер и Иван Павлов, участва в международни конгреси и защитава авторитета на българската наука в Европа.

Златаров е не само учен, но и активен писател и публицист. Член е на Съюза на българските писатели и литературния кръг „Стрелец“. Автор е на стотици статии, есета и книги, някои от които подписва с псевдонима Аура. Пише поезия, публицистика, научно-популярни трудове, включително „Очерки по философия на биологията“ (1911), „Трагедията на П. К. Яворов“ (1925), „Гибелни блаженства“ (1929).

Той е един от най-талантливите популяризатори на науката – изнася над 1000 сказки и лекции из страната и чужбина, превръщайки сложните научни идеи в достъпни за широката публика.

Златаров се включва активно в обществения живот. Той е съосновател на българския ПЕН клуб, инициатор за преименуването на Орхание на Ботевград, съучредител на Българо-съветското дружество и на комитет за защита на евреите в Германия през 1933 г.

Активно участва в кампании за мир, за развитието на радиото в България и за културното и научното просвещение.

През 1910 г. се жени за Евдокия Атанасова – Дуня. Имат двама сина – Асен и Светозар. През 1935 г., по време на пътуване в СССР, се проявяват симптоми на тежко заболяване. Въпреки лечение във Виена, на 22 декември 1936 г. той умира от рак на стомаха на едва 51 години. Погребението му в София се превръща в многолюдна народна проява на почит.

Името на Асен Златаров остава свързано с развитието на българската химия и с популяризацията на науката. Днес, освен улици в десетки градове в страната ни, неговото име носят училища, дори и Бургаският държавен университет.