Клюкарстването – независимо дали ни е удобно да си признаем или не, всички сме го правили.

Според проучване на YouGov, 70% от американците споделят, че говорят за своите роднини, което прави семейните клюки най-разпространената форма на клюкарстване. Следват клюките за приятели – 64%, и за шефове – 58%. 

Няма съмнение, че клюкарстването се възприема като нещо укоримо и често се разглежда като неподобаващо поведение. Разбира се, в някои контексти то може да бъде грубо и вредно, но д-р Чарлс Суийт, психиатър и медицински съветник в Linear Health, споделя пред Newsweek, че клюкарстването е също и форма на социално свързване. Макар често да се свързва с негативно поведение и лоши намерения, Суийт обяснява, че клюкарстването е дълбоко вкоренено в социалната ни природа и има сложни психологически корени.

Всъщност, не само че е разбираемо, но и клюкарстването може да има ползи.

Социална връзка 
Когато клюкарстването не е злобно, то може да бъде полезен начин да предпазим другите от вредни ситуации.

Александра Хьор, лицензиран клиничен терапевт и основател на Optimum Joy Clinical Counseling, вярва, че клюките могат да се използват като защитен механизъм, чрез който хората се пазят взаимно, вместо да злословят.

„Виждам това често в света на запознанствата, когато жени говорят помежду си за различни ситуации – като предупреждение за потенциално опасни хора или обстоятелства. В тези случаи клюките не са злонамерени, а по-скоро полезна информация, споделена с цел да предпази другите“, споделя Хьор пред Newsweek.
Този тип клюкарстване засилва социалната връзка и създава усещане за принадлежност. Хьор нарича това универсалност – онова мощно чувство, което изпитваме, когато някой сподели нещо, с което се идентифицираме: „Да, и на мен ми се случи същото.“ Това създава дълбока връзка между хората.

„Колкото повече социална подкрепа имаш, толкова по-добре се чувстваш. От клинична гледна точка, социалната подкрепа е един от най-важните показатели за психично здраве“, допълва Хьор.
Изследвания на Университета в Мериленд и Станфорд също потвърждават тази теза – клюките разпространяват информация за репутацията на хората, което помага да се свържем с надеждни и кооперативни личности и да избягваме егоистични.

Никол Силвия, психотерапевт, казва, че клюкарстването създава чувство за принадлежност и сплотеност, а споделянето на информация води до доверие и задълбочаване на връзката.

 Емоционално освобождаване
Клюкарстването невинаги е само за другите – то може да бъде полезно и на лично ниво. Хьор обяснява, че то служи като начин за освобождаване на емоции:

„Да бъдеш чут и разбран е огромна полза за психичното здраве. Ако нещо те измъчва и можеш да го споделиш с някого, това намалява стреса.“
Силвия допълва, че това може да бъде „вторична полза“ – човек обработва свои вътрешни тревоги, като говори за другите, без да се отваря директно. Това помага за осъзнаване и облекчаване на вътрешни страхове и напрежение.


Инстинкт за защита
Клюкарстването също така ни помага да определим какво НЕ искаме за себе си, обяснява д-р Суийт. Например, ако обсъждаме годеж на позната и намираме нещо притеснително, може би всъщност изразяваме какво ние не бихме приели в такава ситуация.

„Това е подсъзнателен начин да си напомним какво не трябва да правим“, казва той.
Чрез наблюдение и имитация, хората учат кое е приемливо и кое не, а клюките могат да играят роля на предупредителен знак.

„Клюкарстването може да е вредно, ако се използва за изключване, злепоставяне или разпространение на лъжи. Но в своята основна форма то е основна част от човешката комуникация. Използвано продуктивно, **може да ни помогне да учим, да се свързваме и да се защитим“, завършва д-р Суийт.