Цунами почти не могат да бъдат забелязани в открития океан, докато се движат с огромна скорост към брега. Но през лятото на 2025 г. учените наблюдават такова в реално време.

Това е най-мощното земетресение от близо 15 години насам – трус с магнитуд 8,8, разтърсил източното крайбрежие на руския полуостров Камчатка през юли 2025 г. Земетресението предизвиква цунами, чиито вълни се разпространяват със скорост над 644 км/ч. Минутите след това системите за тревога се задействат в общности по целия Тих океан, пише BBC.

Милиони хора получават заповед за евакуация, включително над два милиона в Япония. Но докато вълната се придвижва през океана, тя причинява нещо повече от страх – създава смущения в атмосферата на Земята.

Огромните маси вода, движещи се нагоре и надолу, нарушават атмосферните слоеве над тях и променят сигналите на глобалните навигационни сателити. Това позволява на учените да видят цунамито почти в реално време.

По чиста случайност ден по-рано NASA интегрира изкуствен интелект към своята система за бедствия Guardian, която автоматично уведомява учените при големи събития. Около 20 минути след земетресението, специалистите вече знаят, че вълни се насочват към Хаваи – около 30–40 минути преди пристигането им.

За щастие, този път щетите са минимални – вълните в Хаваи достигат едва 1,7 м и предизвикват леки наводнения. Най-силната енергия на цунамито се разсейва в открито море. Но при по-сериозен сценарий допълнителните минути предупреждение биха били решаващи.

Случаят доказва, че NASA разполага със система, която при подходящи условия може да засича цунами дълго преди да достигнат сушата, използвайки само радио сигналите от навигационните спътници, докато комуникират със земята. Така могат да се откриват и вулканични изригвания, ракетни изстрелвания и подземни ядрени опити.

„Можеха да кажат почти в реално време: има цунами“, казва Джефри Андерсън, учен от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ, участвал в разработването на Guardian.

Идеята дълго е звучала „налудничава“. Още през 70-те години има теоретични трудове за подобна технология, но тя става реалност едва през 2020-те.

Причината системата да работи е проста: когато цунами се движи в океана, вълните може да са само 10–50 см, но преместват огромни маси вода, които въздействат на атмосферата и създават рипли в йоносферата – слоя от заредени частици на височина 50–300 км. Това променя броя на електроните и забавя сигналите от навигационните сателити. Измервайки тези аномалии, Guardian може да „усети“ цунами.

През последните години учените вече са засичали следи от цунами и вулкани в данните от йоносферата, включително след труса в Япония през 2011 г. и изригването в Тонга през 2022 г., но никога досега в реално време.

Технологията може да даде по-ранни предупреждения и да намали фалшивите тревоги. Освен това може да засича и ядрени експлозии – рипли в йоносферата са потвърдили подземните ядрени тестове на Северна Корея през 2009 г.

До момента системите за цунами разчитат основно на сеизмометри и буйове, но те не дават толкова бърза и точна информация. „Минутите наистина са важни при евакуация заради цунами“, казва Харолд Тобин, сеизмолог от Вашингтонския университет.

Guardian обаче не е полезна за места близо до епицентъра, тъй като йоносферата реагира за минути или десетки минути – твърде бавно за локални предупреждения.

Но за цунами, пътуващи през цели океани, системата може да спаси безброй животи – както би могла да направи при катастрофалното цунами от 2004 г., което достигна Шри Ланка два часа след началото му.

„Ако една вълна се разпространява на голямо разстояние, да – това може да спаси животи“, казва проф. Майкъл Хики.