И днес ще ви запознаем с човек, чието име носи улица, по която някои минават ежедневно. Днес ред е на Павел Шатев. На него са кръстени улици както в българската столица София, така и в северномакедонската Скопие.

Павел Поцев (Апостолов) Шатев е едно от знаковите имена в македонското освободително движение. Роден на 15 юни 1882 г. в Кратово, тогава в Османската империя, Шатев израства в среда на българско образование и будителство. След като завършва Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, става учител, но съдбата го повежда по пътя на борбата за свобода.

През 1903 г. участва в легендарните Солунски атентати като член на групата „Гемиджии“. Заловен след като взривява френския кораб „Гвадалкивир“, Шатев е осъден на смърт, по-късно заменена със заточение в Либия. След амнистия през 1908 г. се завръща в Солун и отново се посвещава на просветата и правото.

След Балканските и Първата световна война се включва активно в политическия живот на македонската емиграция. През 1921 г. оглавява Македонската емигрантска федеративна организация и участва в обединението на емигрантските братства. Свързва се с Коминтерна и съдейства за международното популяризиране на каузата за свободна Македония.

Шатев е един от основателите на ВМРО (обединена), но по-късно напуска нейните прокомунистически крила. През 30-те години е адвокат и публицист, автор на ценни спомени и документи за македонското освободително движение.

След Втората световна война се установява във Вардарска Македония, където е назначен за министър на правосъдието и подпредседател на Президиума на АСНОМ. Въпреки първоначалните си надежди, бързо осъзнава сърбизацията и репресиите в новата македонска република. Пише тревожни писма до Георги Димитров и Сталин, осъжда насилственото потискане на българската идентичност.

През 1949 г. е арестуван и държан в Битоля под домашен арест. Умира при неизяснени обстоятелства на 30 януари 1951 г., намерен на сметище.

Автор е на книги като „Солунското съзаклятие“ и „В Македония под робство“. Павел Шатев остава в историята като искрен, честен и трагичен герой – свидетел на една Македония, разкъсвана между идеали и геополитика, между българското самосъзнание и политическите игри на големите сили.

„Жертва на своята честност“*, както го описва Петър Карчев, Шатев се превръща в символ на едно поколение, което вярваше, страдаше и загиваше в името на свободата.