Всеки ден пловдивчани минават по улица, носеща името на Люсиен Шевалас, но малцина знаят кой е бил този човек и защо градът пази паметта му. Историята на Шевалас е тясно свързана с развитието на града, който днес познаваме с неговите красиви паркове и озеленени пространства.

В поредицата за имената на улиците ви разказваме за значи

Люсиен Шевалас е роден на 26 август 1840 г. в Обон, кантон Во, Швейцария. Той е деветото от единадесет деца в семейството. Завършва Лесовъдния институт в Париж. Специализирана в декоративно градинарство и парково строителство. В продължение на пет години е един от водещите придворни градинари на френския император Наполеон III. След това се установява в Бразилия, където внася европейските традиции в планирането на парковете. Изследва местните растителни видове и получава задълбочени познания за богатата флора на Амазония.

През 1870-те години, по покана на османската управа, Люсиен Шевалас идва в Пловдив и се заема със задачата да подобри облика на града чрез озеленяване. След Освобождението през 1878 г., той остава в България и продължава своята дейност, превръщайки се в главен градски градинар на Пловдив.

Под негово ръководство започва създаването на Цар-Симеоновата градина, един от най-знаковите паркове в града. Той не само я проектира, но и лично се грижи за засаждането на дърветата и растенията, като избира видове, които да се адаптират към местния климат. Цар-Симеоновата градина остава едно от най-обичаните места за разходка и отдих в Пловдив и до днес.

Освен Цар-Симеоновата градина, Шевалас участва в изграждането на Бунарджика, оформяйки зелените пространства около хълма. Негова е идеята за засаждането на екзотични дървета, които дават специфичния облик на парка. Някои от тях все още могат да се видят и до днес.

Благодарение на неговата работа, Пловдив започва да придобива по-европейски облик, а градските зелени площи се превръщат в места за социални събития и отдих.

Люсиен Шевалас остава в Пловдив до края на живота си. Дори след десетилетия, неговите паркове продължават да бъдат сърцето на града и място, където поколения пловдивчани се срещат, почиват и прекарват време със семействата си.

От 1901 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив. Почива на 22 октомври 1921 г. и погребан с почести в католическите гробища в Пловдив.