Хванаха на видео красив представител на нощните чапли - птици, записани в Червената книга на България.
Птицата е уловена на запис в момент, в който "закусва" на река Струма. Красивите кадри са направени от Георги Димитров, който ги публикува във Facebook групата "Снимай Перник, нека всички видят!"
"Чаплата тъкмо се нахрани с една рибка. Не успях да съм толкова бърз, да я снимам в момента на улова", пише Димитров.
Нощната чапла (Nycticorax nycticorax), известна още като европейска нощна чапла или нощен гарван, е средно голяма водна птица от семейство Чаплови. Отличава се с характерното си сиво оперение, черно теме и гръб, както и с ярко червените си очи. Младите екземпляри изглеждат съвсем различно – с кафеникаво тяло, покрито с бели капковидни петна по крилата и гърба, и светлобежова долна част с тъмни ивици. Дължината на тялото при възрастните е между 58 и 65 см, а размахът на крилата достига до 100 см.
Нощната чапла е космополитен вид – среща се в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. В Европа гнезди най-вече на Балканския, Апенинския и Пиренейския полуостров, както и в редица други страни като Франция, Германия, Унгария, Полша, Хърватия и Украйна. Зимува в Африка и Южна Азия.
В България този вид е гнездещ, прелетен и сравнително рядко зимуващ. Среща се най-често по поречието на река Дунав, Черноморското крайбрежие и в долините на по-големите реки като Марица, Тунджа и Арда. Повечето находища са в Северна България, като някои от колониите са установени до 400 м надморска височина, по изключение – до 550 м. До края на XX век числеността на вида у нас е била под 1500 двойки, но по-късно е оценена между 1000 и 2500 гнездещи двойки. Общо са установени 69 находища, от които девет са със значително значение за популацията на вида.
Нощната чапла предпочита влажни зони с наличието на сладководни или слабо солени водоеми – блата, езера, язовири, рибарници и напоителни канали. Среща се и в заливни гори и дъбови равнинни насаждения, особено около водоемите. По време на миграция може да се наблюдава и в крайбрежни бракични води.
Видът гнезди колониално, често в смесени колонии с други водни птици – блестящи ибиси, лопатарки, малки корморани и различни видове чапли. Гнездата се разполагат в труднодостъпни тръстикови масиви или по дървета, най-често върби и тополи. Гнездовият сезон започва през април и продължава до юли. Женската снася между 3 и 5 яйца, а малките започват да летят още в началото на юли.
Храната на нощната чапла включва основно дребна риба, жаби, водни насекоми и понякога дребни бозайници като мишки. За разлика от други чапли, тя е активна главно в тъмните часове на денонощието – привечер, през нощта и рано сутрин.
Нощната чапла е прелетен вид – напуска България в края на лятото и се отправя към зимовищата си в Африка. Пролетната миграция се случва през март и април, а есенната – между август и септември.
В миналото видът е бил отстрелван като „вредител“, особено през 50-те години на XX век. Днес основните заплахи включват пресушаване и деградация на влажните зони, замърсяване на водоемите, безпокойство по време на гнездене и бракониерство. Въпреки че част от гнездовите колонии попадат в защитени територии и мрежата „Натура 2000“, е необходимо по-целенасочено усилие за дългосрочното ѝ опазване. Защитена е от българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие.
Препоръчва се редовен мониторинг на популацията, както и разработването и прилагането на програми за опазване и възстановяване на естествените местообитания. Видът се счита за уязвим в България, а на международно ниво – за намаляващ в численост.
Любопитно е, че латинското ѝ име – Nycticorax nycticorax – в превод означава „нощен гарван“, което отразява не само навиците ѝ да ловува в тъмната част от денонощието, но и специфичния ѝ граклив зов, напомнящ този на гарван.
