За кратко време в началото на 1900-те години учените вярвали, че един кон може да чете на немски, да разпознава творци по стила им и да решава сложни математически задачи.

Понякога знанието е проклятие. Днес знаем, че ако искате някой да различи произведение на Шопен от такова на Чайковски, вероятно е по-добре да се обърнете към човек с музикално образование, а не към кон. В началото на XX век обаче изглеждало, че може да бъде и едното, и другото.

Умни ли са конете?

През 1900 г. учителят по математика Вилхелм фон Остен се уморил да работи с хора — или пък сметнал предизвикателството за недостойно за него — и решил да обучи кон да смята. В продължение на четири години той подлагал животното на нещо като напреднал курс по „конска математика“, преди да представи резултатите пред света. Конят отговарял на въпросите на своя треньор чрез почукване с копито, тъй като очевидно бил пропуснал часовете по произношение. Например, когато бил помолен да реши задача, конят изтупвал с копито правилния отговор малко по-късно.

Това, разбира се, изисквало конят да знае немски език — език, на който изглеждало, че Ханс дори може да срича. Използвайки копитата си, за да „изписва“ букви от азбуката (A=1, B=2 и т.н.), конят уж можел да изписва имена на хора и да общува с цели изречения. Без никакво класическо образование той можел също да разпознава автори по техните произведения. Няма нужда да се казва, че конят се превърнал в истинска сензация — сравнима с „Бийтълс“ (поне в света на конската математика) — и големи тълпи идвали да гледат как кон общува чрез почукване. Не само обикновени хора били убедени, но и учени и биолози.

Разбира се, имало и „цвилещи скептици“. След като хората яздели коне от векове, вероятно било доста смущаващо изведнъж да им кажат, че всъщност са яздели същество с интелигентността на счетоводител. Затова немалко хора били естествено подозрителни.

Първите, които се опитали да подложат коня на сериозно изпитание, били представителите на Германския образователен съвет през 1904 г., които създали комисия, за да разберат какво всъщност се случва. В продължение на година и половина по време на тестовете треньорът на Ханс бил отделян от коня, за да се изключи всякаква измама. Въпреки това животното продължавало да се справя по команда и да дава верни отговори почти толкова често, колкото и когато треньорът му бил наблизо. Комисията в крайна сметка стигнала до извода, че няма измама — което било вярно, но само от човешка страна.

Ефектът „Умният Ханс“

След това в работата се включил психологът и биолог Оскар Пфунгст, който успял да изготви далеч по-добри експерименти, за да провери дали конят наистина общува сложни мисли и разбира сложен език.

На първо място експериментите включвали държане на питащия на разстояние от коня, така че животното да не може да улавя подсказки от неговите изражения (волни или неволни). В друг тест задаващите въпросите не знаели отговорите на това, което питат. По този начин Пфунгст установил, че когато питащият не знаел отговора, не го знаел и конят, а когато конят не можел да вижда питащия или публиката, се представял приблизително толкова добре, колкото и всеки друг кон. Пфунгст стигнал до извода, че Ханс не е гениален математически кон, който просто е вложил много труд, а животно, което разчита лицевите изражения и стойката на хората около себе си. Когато конят изтупвал с копито правилния брой пъти, публиката или питащият реагирали (понякога без сами да осъзнават това), давайки на коня сигнал, че е време да спре и да получи захарното си кубче.

Ханс може и да не е научил математика от нас, но ние със сигурност научихме много от него — най-вече за експерименталния дизайн и необходимостта от допълнителни предпазни мерки, за да се избегне възможността изследваните субекти (животни или хора) да разчитат подсказки от експериментаторите.

Макар и все още впечатляващ, Ханс бързо загубил популярността си, когато станало ясно, че той просто е изключително добър в разчитането на емоционалните реакции на хората, а не в смятането. По-късно бил използван по време на Първата световна война и според различни сведения бил или застрелян, или изяден от войници. 

Превод: GlasNews.bg