Най-накрая разбраха как човешкият мозък се събужда. Което пък обяснява и защо някои хора се чувстват толкова зле сутрин и не могат да станат от леглото.
 
За някои хора събуждането сутрин е особен вид мъчение. Будилникът звъни, слънцето грее през прозореца и е време да стават от леглото, но не е толкова лесно. Ново проучване на швейцарски учени обяснява защо е толкова трудно да се събудят и да станат и защо някои хора се чувстват ужасно, докато го правят, пише IFLScience.

Етапи на съня

Известно е, че сънят е цикличен:

първият етап е, когато все още сте будни, но чувствате, че заспивате;
вторият етап е лек сън, по време на който човек може лесно да се събуди;
Третият етап е дълбок сън, от който е най-трудно да се събудим.

По време на сън ние преминаваме през всички тези фази, по-често, отколкото може би очаквате. По време на този цикъл мозъкът ни претърпява невероятни промени: мозъчните вълни, които обикновено са постоянни алфа ритми, когато сме в покой, преминават в тета ритъм, ритъм, често свързан с формирането на паметта и навигацията. Този ритъм обикновено се прекъсва от кратки изблици на невронна активност, известни още като „сънни вретена“. В крайна сметка, по време на дълбок сън, мозъчните ни вълни се забавят толкова много, че се превръщат в делта вълни с честота само 0,5 Hz.

Всички тези тънкости на работата на човешкия мозък по време на сън станаха възможни благодарение на електроенцефалографията. Все още обаче не е известно как точно се събуждаме след този цикъл.

Как се събужда човешкият мозък

В ново проучване, публикувано в списанието Current Biology, швейцарски учени се фокусират върху точния момент на преход от сън към будност, който досега не е бил проучен.

Според Рейчъл Роу, невролог от Университета на Колорадо в Боулдър, може да се предположи, че събуждането е същото като заспиването, само че наобратно. Но резултатите всъщност показват, че това не е така: събуждането е подредена вълна от активиране, която се движи от предната към задната част на мозъка.

Учените стигнали до това заключение, след като анализирали повече от 1000 събуждания при 20 реципиента, всеки от които носел 256 сензора на главата си. Трябва да се отбележи, че учените са регистрирали както спонтанни събуждания, така и такива, причинени от будилник.

Според водещия автор на изследването Франческа Чиклари от Холандския институт по неврология, тя и нейните колеги са очаквали да видят известна случайност, но всъщност са регистрирали изненадваща последователност от пробуждания.

Проучването показва, че пробуждането започва в предната част на мозъка - области, свързани с изпълнителните функции и вземането на решения. След това пробуждането се разпространява назад през мозъка, докато накрая достигне област в задната част на мозъка, свързана със зрението. Смята се, че последователността отразява как сигналите от подкорковите центрове за възбуждане достигат до мозъчната кора.

Учените също са забелязали, че мозъкът реагира различно на алармени сигнали в зависимост от това, в кой етап се намира.

Събуждане на мозъка в различни фази на съня

Описаната по-горе вълна на пробуждане технически е вярна само за пробуждане от REM фазата на съня, свързана с ярки сънища, когато мозъчната активност е най-близо до будност. В този момент мозъчната кора незабавно реагира с бърза, подобна на будно състояние активност.

Събуждането от бавновълнов сън, от друга страна, е по-постепенен процес и има допълнителна стъпка: бодърстването започва бавно в централния „хъб“ на мозъка. Едва тогава започва стандартният модел „отпред назад“. Учените са забелязали, че в тази фаза на бистабилност (редуване на състояния на активност и тишина), възбуждащ стимул първо задейства бавна вълна, а след това преминава към по-бърза активност.

Защо хората се чувстват зле след събуждане?

Учените смятат, че има закономерност в това колко бдителни се чувстваме в зависимост от това как и кога се събуждаме.

Екипът откри нов начин, по който бавните вълни могат да представляват напълно различни и противоположни модели на поведение. Някои вълни изглежда действат като събуждащи агенти – колкото повече от тези вълни са били преди събуждане, толкова по-бодър се е чувствал човек сутрин.

Междувременно, обясни тя, „други бавни вълни – независимо дали преди или след събуждане – са причината понякога да се чувстваме сънливи през първите няколко минути след събуждането.“ Учените признават, че това е само първата стъпка в разбирането как мозъкът ни се събужда и защо се чувстваме замаяни сутрин. По-нататъшни изследвания биха могли да им помогнат да предскажат сънливостта при хора със сънна апнея или да управляват пристъпите, свързани със съня.