В началото беше Словото. В края ще бъде видеоклипът. Човекът на буквите бързо се превръща в цифров. Ние с вас ставаме цифрови, макар и биологически все още малко или много да сме все същите хора. Картината постепенно убива текста.

 Трябва ли изобщо да умеете да пишете, дори не казвам "без грешки" в съвременния свят? А способността да четеш и логично да говориш? Защо се нуждаем от буквите и думите, когато всичко може да бъде показано и разгледано с помощта на джаджите?

Крахът на цивилизациите през последната година се усеща някак особено силно. И не само по добре известни медицински причини. В света има безпрецедентно количество информация, надхвърляща стандартите на всички минали епохи. Това не ни прави по-умни, не изяснява, а замъглява реалните проблеми. И все повече тази информация идва при нас със забавни (или не толкова) снимки и видеоклипове, които заместват буквите и думите. Книгата и тетрадката, дневникът и личната библиотека се превъплътиха в смартфона. Проблемът е, че да показваш не винаги означава да разказваш. И много често това не означава да видиш и да разбереш.

От поне 15 години в света се наблюдава нарастващата тотална атака на визуалното вместо текста. Презентациите със снимки, истории и видеозаписи заместват свързаните текстове, анулират самата способност на хората да формулират мисли в устна и писмена реч. Изглежда здравият разум е отишъл на накакво далечно място почти навсякъде по света и няма да се върне.

Уморен от снимките и подкаста в ушите, зрението си почива, а слухът работи, но все още не е нужно да четете.

Нито един текст в света, включително Библията, Корана или Хари Потър, няма толкова прочитания, колкото са гледанията, например на клиповете на южнокорейската момчешка банда BTS в YouTube.

Между другото, спомня ли си някой, че YouTube първоначално стартира като сайт за онлайн запознанства? Сега това е едновременно медия от всички посоки едновременно, с лекции, музикална услуга, световен аматьорски кръг на изкуството ("треперещо създание ли съм или имам канал в YouTube?"), политическа трибуна и сметище за видео боклука.

Експертите ни обясняват, че хората вече имат "клип съзнание". И всичко това, защото живота, казват те, се е ускорил и хората нямат време да четат и да се концентрират. Просто сме толкова заети, че нямаме време за нищо през цялото време.

Но индивидуалното съзнание не може да бъде като клипово. Необходими са време и лични усилия, за да се появи съзнанието. Само клипово може да бъде колективното неосъзнаване, общият ажиотаж и психоза.

Несвързани картини с плашеща скорост се носят пред онези, които не разбират нищо, които ошашавени от изобилната безкрайна видеопоредица гледат с празните очи на човек от улицата. Ослепително в очите.

Оцелелите по чудо букви под формата на думи, думите под формата на изречения и изреченията под формата на текстове имат нови, безпрецедентни досега параметри и критерии за оценка и това е дълбочина на гледане (сега не четем текстовете, ние ги "преглеждаме"!) и времето за четене.

Хората започнаха да оценяват текстовете по времето и пространството, но не метафизично, а буквално. Не в категориите на вечност и безкрайност, а глупаво в метри и секунди.

Наистина, с пълна сериозност, използваме едни и същи цифрови алгоритми, за да измерим "до къде" всеки човек е гледал този или онзи текст. Никакви "хора" сега не четат и не гледат нищо. Няма вече хора, има само "потребители".

Много сайтове или текстови агрегатори директно пишат под всеки текст: "2 минути за четене", "1 минута за четене". Но текстът с надпис "15 минути за четене" на практика няма да намерите на тези сайтове. Това е твърде дълго. Как можете да прекарате 15 минути в четене, когато наоколо има толкова много интересни видеоклипове, а и вие самите трябва да запишете нещо, за да не се изгубите в този свят на блогъри и инфлуенсъри?

На кой екран може превъртите романа на Толстой "Война и мир"? Успяхте ли да прочетете брошурата "Всичко за Кант за 5 минути"? И ако да, можем ли да кажем, че сега знаете поне нещо за идеите на Кант, за звездното небе над главата и моралния закон в нас? Не питайте защо. Разводът на Х с У е много по-интересен.

Facebook става почти основното място за производство и съхранение на писмена реч в смелия нов свят. Той все още съдържа тези дълги, огнени текстове без абзаци. От време на време има искрящи и остроумни текстове, но те по-често просто са пълни с неистов гняв и упорит отказ да разберат написаното в оригиналния текст и това се вижда в коментарите. Тези опити по някакъв начин са да разберат трептящите картини на живота. 

Живото общуване, което беше основното забавление на социалистическите хора в кухните, днес е заменено от месинджърите. В тях усъвършенстваме нашата диалогична писмена реч. Но дори и там не можете да пишете с букви по клавиатурата (това е тежка физическа работа, а не само умствена), а по лесно е да изпратите гласово съобщение или един от многото наистина сладки и изразителни емотикони за всички случаи.

Защо изобщо ни трябват текстове, ако сме ги видели веднъж, отколкото да ги чуем сто пъти и да ги прочетем веднъж?

След това какво ще остане от човека. Важно е да се пише и чете, защото това означава да можете да формулирате мисли и да изразявате своето отношение към нещата, предметите и явленията.

Формулата на Декарт cogito ergo sum, "Аз мисля, значи съществувам", прави човека човек. Разбира се, можете да мислите и в художествени образи, и картини. Но тези "картини" в живописта, театъра, киното или дори художествената фотография са съставени от авторите на същите основания като текстовете. Това не е буквално механично, технологично възпроизвеждане на фрагмент от околния свят, а винаги личен поглед на човека. Или измислен визуален образ, който не съществува в тази форма в действителност.

Дори физическото писане на текст на ръка или на клавиатурата на електронната джаджа не е едно и също нещо. Винаги не просто пишем текста, но и го говорим в главата си в момента или малко преди това.

Всеки текст идва от вътре от нас. Всяко видео е външна за нас реалност, дори ако е допълнено от нашето отражение.

Има огромна семантична разлика между автопортрет на художник и селфи на iPhone. Автопортретът на художника е как човекът се вижда. А "селфито" през смартфона е как човек се вижда през джаджата, натискайки бутона, докато държи този свещен предмет в протегната ръка или в стика за селфи.

Можем много да кажем със снимките. Понякога дори и с по-малко думи. Но не можем да мислим в картини. Ние мислим изключително с думи, които свързват тези снимки в някакъв вид с нашата чисто лична представа за всичко съществуващо. Способността да пишеш и говориш е способността да мислиш, пише "Труд".

Можем, както направи Роден, да изобразим мислителя под формата на скулптура, но тя все още не предава процеса, камо ли резултата от мисленето на конкретния човек. И ние никога няма да разберем какво в крайна сметка е мислил той.

Преставайки да четем и пишем последователни смислени текстове, постепенно ще се превърнем в други биологични същества, неусетно за себе си. Например, почти сме забравили как да броим наум, защото, калкулаторите вече са в изобилие - както сами по себе си, така и във всеки смартфон или лаптоп. Все още е невъзможно да се каже дали ще бъдем по-добри или по-лоши в света на картините без текстове. Но ще сме други със сигурност. И големият въпрос е дали това е напредък или деградация.