Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден, който Православната църква прославя като най-благословения седми ден. Това е денят, в който Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Разпети петък: денят на най-голямата жертва и тишината преди Възкресението

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това събитие се подготвя за следващия ден - Неделята, наречена с името Великден. Църковното богослужение на Велика събота започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, като последните съботни песнопения се сливат с възкресните и завършват при звуците на тържественото „Христос воскресе!”.

Традиции и обичаи

Велика събота е последният ден, в който се боядисват яйца и се месят обредните великденски хлябове. По традиция жените посещават гробищата, за да прелеят и прекадят, като раздават боядисани яйца и хляб за душите на починалите си близки.

Библейската история за погребението

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от неговата майка Света Богородица и от жените, носещи миро. Според преданието Йосиф и Никодим снели тялото Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Христос е предрекъл възкресението си. Поради страх Апостолите да не откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража. Гробът бил запечатан, а пред него била поставена охрана.