Когато вървим по улиците на града си, рядко се замисляме за имената, които те носят. Всяка табела обаче разказва история – за личности, събития и места, оставили траен отпечатък в миналото ни. В Пловдив, например, почти всеки е чувал за улица „Капитан Райчо“, но знаем ли всъщност кой е бил той и каква е неговата роля в българската история?

В поредица от статии ще ви запознаем с някои интересни личности, чиито имена виждаме всеки ден по тебелите, но за които малцина знаят повече. Техните съдби са не само любопитни, но и важни за разбирането на историята ни и значението, което тези хора са имали за България.

Капитан Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 г. във великотърновското село Райковци. Той е български военен деец, известен със своята активна роля в борбата за освобождение и обединение на България.

Райчо Николов започва своята военна кариера още на 13-годишна възраст по време на Кримската война. Тогава, през 1854 г., той преплува река Дунав, за да предаде ценна информация на руското командване относно движенията на османските войски. За този подвиг е награден с медал „За усърдие“. По-късно завършва руско военно училище и служи в руската армия, където достига офицерски чин.

Капитан Райчо Николов се жени на 9 юли 1872 г. за Екатерина Дечева, дъщеря на търговец от Комрат с корени от Габрово. Тя е възпитана в духа на патриотичните идеи и споделя стремежите на съпруга си за освобождение на България. В Комрат се ражда първата им дъщеря, Александра. За съжаление, останалите им деца – Олга, Елена, Мария, Стефан и Иван – почиват в ранна възраст. Александра достига зряла възраст и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, свързвайки два значими български рода. Впоследствие тя предоставя семейния архив на музея, допринасяйки за съхраняването на паметта за своя баща и неговия принос към българската история.

През 1876 г. Райчо Николов участва в Сръбско-турската война като доброволец. По време на Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение, командир на I рота от IV опълченска дружина с чин капитан. Той е автор на първия български военен устав – „Закон за българските войници“, отпечатан през 1877 г. в Плоещ, който определя задълженията и поведението на българските войници.

След Освобождението Райчо Николов продължава службата си в милицията на Източна Румелия и активно участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 г., по време на провъзгласяването на Съединението в Пловдив, той е назначен за комендант на града. Докато се опитва да предаде новината по телеграфа, е застрелян пред пощата от началника на Пловдивската пощенска станция, Костадин Тодоров. Мотивите за убийството остават неясни и до днес.

В чест на капитан Райчо Николов са издигнати паметници в Русе и Пловдив, както и паметна плоча в родното му село Райковци. Улици в различни български градове, включително София, Варна, Пловдив и Русе, носят неговото име, увековечавайки приноса му към българската история.