Ян Хус, живял около между 1369–1415 - е чешки проповедник, философ и водещ идеолог на чешката Реформация, почитан като национален герой. Роден в бедно семейство в селцето Хусинец, той учи в Пражкия университет, където по-късно става преподавател и ректор.
Под влияние на идеите на английския реформатор Джон Уиклиф Хус започва да проповядва на народен чешки език във Витлеемската капела в Прага, където събира хиляди слушатели.
В проповедите си критикува търговията с църковни длъжности и опрощения, пороците на висшето духовенство и натрупването на църковни богатства, настоява за лична отговорност пред Евангелието и поставя моралния закон над всяка власт. Паралелно работи за утвърждаване на чешкия език и култура: пише на чешки, съставя граматика, насърчава реформи в Пражкия университет и отстоява автономията на чешката църковна и интелектуална общност.
Нарастващото му влияние предизвиква съпротивата на папството и германското духовенство. През 1412 г. Хус е отлъчен и напуска Прага, но остава непреклонен в убежденията си. Призован пред Констанцкия събор, той се явява с надежда за честен спор, но на 6 юли 1415 г. е осъден за ерес и изгорен на клада. Смъртта му става искра за Хусистките войни (1419–1434), в които последователите му—хуситите—защитават религиозни и национални свободи. Легендарните му последни думи „Sancta Simplicitas!“ („О, свещена простота!“) символично осъждат сляпото усърдие, което подхранва преследването.
Наследството на Ян Хус надхвърля религиозния спор на епохата. Той се превръща в емблема на стремежа към морална реформа, образование на роден език и политическа автономия. В ново време фигурата му вдъхновява чешките национални лидери—сред тях Томаш Гариг Масарик—и остава траен ориентир за гражданска съвест, свобода на съвестта и отговорност пред истината.
Днес името на Хус живее на една малка пловдивска уличка в квартал "Захарна фабрика".
