Сред величествените хълмове на Стара планина, недалеч от Казанлък, се извисява едно от най-загадъчните места в България – скалното светилище Мегалит „Вратата на богинята“. Наричан още „Българският Стоунхендж“, този впечатляващ природно-археологически феномен от векове буди интереса на историци, археолози и пътешественици.
Мегалитът представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор с височина около 1,80 m. Изграден е така, че Слънцето попада в „прозореца“ при залез. Той се състои от два хоризонтално разположени каменни блока, имащи за своя база два такива, които са част от основната скала на масива като по този начин образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“ в съседство на изток. Тронът се намира на около 5,80 m източно от отвора като скалата, върху която е издялан се намира на линията между старопланинския връх Триглав и обособения отвор на трилита. Откъм срещуположния край на прозореца има урва.
Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца“ има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен култови съоръжения да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.
Археолозите определят, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки. Вероятно то е изградено в периода 1800 – 1600 г. пр.н.е. Според предположения на археолозите в околността трябва да съществува древен некропол, но такъв не е открит.
В района на мегалита „Врата на богинята Майка“ е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. бележит траколог Александър Фол. През 2009 г. на един от гигантските камъни в деня на лятното равноденствие е поставена каменна плоча в негова чест.
Според древната религия и вярвания на траките, изгревът на слънцето символизира раждане, а залезът – смърт и отвъдния свят на мъртвите. Поради тази причина мегалитът вероятно символизира „Врата към отвъдното“. Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.
Основното предназначение на съоръжението е това да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез (в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.
Освен духовния си заряд, „Вратата на богинята“ е и популярна туристическа дестинация. До светилището водят маркирани пътеки, а панорамата към долината на розите и околните върхове е впечатляваща. Мястото често е посещавано от любители на историята, археологията и мистичните енергийни зони.
„Вратата на богинята“ е още едно доказателство за богатото културно-историческо наследство на региона около Казанлък, където се намират световноизвестни тракийски гробници, долмени и светилища.
