„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи далеч не е просто портрет на жена. Най-запомнящ остава нейният тайнствен поглед – леко разфокусиран, но сякаш постоянно насочен към зрителя. Лицето ѝ е лишено от мигли и вежди, дрехите са семпли и тъмни, напомнящи траурно облекло. И все пак върху устните ѝ играе усмивка, която продължава да озадачава и днес.

От векове изкуствоведите спорят и за историята на тази картина. Най-разпространената хипотеза идва от Джорджо Вазари – биограф на Леонардо. Според него художникът е изобразил Лиза ди Нолдо Герардини, съпруга на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал портрета през 1503 година. Странното е, че Леонардо никога не продал творбата на поръчителя си – нещо необичайно за епохата, когато художниците почти винаги работели по поръчка.

Съществува и друга версия. Хронистът Антонио де Беатис предава думи на самия Леонардо, според които картината е била създадена по поръчка на неговия покровител Джулиано де Медичи. Беатис разказва, че на 10 октомври 1517 посетил ателието на Леонардо в Амбоаз заедно с кардинал Луиджи д’Арагона. Там художникът показал три картини – „Йоан Кръстител“, „Света Ана“ и портрет на „една флорентинска дама, рисуван по поръчка на Джулиано де Медичи“.

И двете теории имат свои поддръжници и критици, поради което и до днес не е ясно със сигурност коя е жената на портрета. Съществуват и по-екзотични предположения – че образът е на мъж или дори автопортрет на самия Леонардо. 

Едно е безспорно: художникът е бил силно привързан към тази картина. Никога не я е продал и през 1516 година я взел със себе си във Франция. Малко преди смъртта му негов ученик продал „Джокондата“ на френския кралски двор. По-късно тя попада в Лувъра. През XVI век е част от частната колекция на френските крале, след Френската революция за кратко украсява спалнята на Наполеон, а от 1815 година заема мястото си в Лувъра.

Думата „мона“ произлиза от съкратената форма на „мадона“ и означава „моята дама“ – еквивалент на френското „мадам“. Така заглавието може да се преведе като „Мадам Лиза“. Другото име – „Джоконда“ – идва от фамилията Джокондо, но на италиански „giocondo“ означава още „весел“, „жизнерадостен“. Затова названието може да се тълкува и като „веселата жена“, което придава допълнителен смисъл на загадъчната усмивка.

Световната слава на картината се дължи и на бурната ѝ съдба. През 1911 година тя е открадната от ломбардийски занаятчия, който възнамерявал да я върне в Италия. Заловен е едва две години по-късно, когато се опитва да я продаде на галерия „Уфици“ във Флоренция. Връщането на шедьовъра в Париж предизвиква невиждан интерес и наплив от посетители в Лувъра.

През 1956 година върху картината са извършени две нападения. Първо неизвестен човек залива долната част с киселина, причинявайки сериозни щети. Малко по-късно боливийски турист я удря с камък. Оттогава „Мона Лиза“ се съхранява зад бронирано стъкло – мярка, която я спасява и през 2009 година, когато посетителка хвърля по нея чаша.

Според утвърдени специалисти, картината е била показана публично за първи път през октомври 1517 година – точно преди пет века.