Във Велико Търново, във „Широк център“, съществува улица, която носи името на изключителна българска личност – Вела Василева Пискова (Ахмакова). Нейното име е заслужено вписано в градската карта, като знак на уважение към приноса ѝ към образованието и социалната справедливост.
Родена е на 28 ноември 1889 г. във Велико Търново, в семейството на Васил и Нела Ахмакови. Тя е най-малката от четири деца – Кольо, Мара, Пенчо и Вела.
Учи в Педагогическата гимназия в Шумен, където се включва в социалистически кръжоци още през 1906 г. Работи като учителка в различни села (Каран Върбовка, Табачка, Батишница и др.) между 1907 и 1910 г. Завършва физика в Софийския университет през 1917 г. и продължава преподавателската си кариера в „Нанчовата“ гимназия в Шумен. Ръководи антивоенното женско движение в Шумен по време на Първата световна война (1915–1918).
Вела участва активно в политически организации – Учителската социалдемократическа организация и БКП (тесни социалисти), като през 1921 г. става първата жена секретар на Окръжния комитет на БКП (тесни социалисти) в Шумен – и ръководител на военната организация там.
През 1923 г. е комендант на Септемврийското въстание в Бяла Слатина – първата жена на такава длъжност в България.
На 29 март 1925 г. Пискова намира смъртта си в боя с полицията в Русе, докато е въвлечена в революционни действия. Битката е продължила около три часа и половина, в която Пискова активно се е противопоставяла на силите на реда. Същата година след провал в ОК на БКП (т.с.) нейният съпруг е арестуван и осъден на 10 години затвор, а синът им 15-годишен емигрира в СССР.
След 1944 г. домът ѝ в Шумен е превърнат в музей, а през 1954 г. – поставен е паметник пред Градската градина.
През годините нейното име е носено от множество училища и институции: в Шумен (професионална гимназия, Икономически техникум), Русе (текстилен завод и училище), Видин, Велико Търново и други.
Разположена в „Широк център“ на Велико Търново, улицата е част от местната урбанистична мрежа и е разпознаваема както от жителите, така и от новопристигналите. Най-близките спирки, като „Старо Обръщало“ и „Мармарлийска“, осигуряват удобен достъп до нея.
Улицата „Вела Пискова“ е много повече от част от градската инфраструктура – тя е символ на силна, принципна и формираща политически лидерка. Пискова е ярък пример на жена, която не се поколебава да се изправи срещу несправедливостта, дори с рискове за живота си. Нейните действия и посвещение на идеалите за равноправие и социална справедливост я превръщат в достойна фигура, чийто памет заслужава да бъде носена с уважение.
Велинград, Велико Търново, реагира с благодарност – не само чрез назоваването на улица, а и чрез постоянна признателност към една от малкото жени-геройки, които въплъщават смелостта и борбата на българската история.
Коя е Клара Ешкенази – жената, чието име носят и улица, и село?
