Всяка година от 15 ноември до 24 декември православните християни спазват Коледните (Рождественски) пости – период на пречистване, подготовка и духовно смирение преди едно от най-светлите събития в календара – Рождество Христово.

Продължителността на поста е 40 дни, поради което в църковната традиция е известен и като Малък пост, в отличие от по-строгия и продължителен Велик пост преди Възкресение.

Но постът не е само физическо, но и духовно въздържание, смирение в думите и делата, време за молитва и прошка. 

"Постът не е диета, а въздържание. Да спазваме по-стриктно божиите заповеди, да ни накара да бъдем по-добри, да бъдем по-милостиви, да търсим Бога и царството Божие, да оставим материалното на по-заден план. Ние не постим, за да се отървен от различни килограми или от заболявания, а ние постим, за да се подготвим по-подобаващо за предстоящия празник Рождество Христово", каза пред bTV врачанският митрополит Григорий.

"Безгрешни хора няма. Знаем, че и Господ е Исус Христос, който единствен е безгрешен, също постеше в пустинята, за да започне своето спасително дело в целия човешки род", каза още той. 

Защо се нарича Филиповски пост?

В народното съзнание Коледните пости често се свързват с името на апостол Филип, тъй като започват непосредствено след неговия празник – 14 ноември. От следващия ден се полагат усилия за въздържание, пост, покаяние и молитва – подготовка не само на тялото, но и на душата за чудото на Христовото Рождество.

Исторически корени

Първите сведения за този пост се откриват още в IV век. В ранните християнски общности той е бил много по-кратък – около една седмица. Постепенно обаче, за да отрази значимостта на Коледа, равностойна на Великден, продължителността му е увеличена на четиридесет дни. Целта е вярващите да посрещнат празника пречистени, смирени и подготвени.

Какво се разрешава и какво се забранява?

Макар да не е най-строгият пост, Рождественският пост има ясни ограничения:

Забранени храни:

  • месо и месни изделия

  • яйца

  • мляко и всички млечни продукти

Храни, на които се базира постът:

  • зърнени храни и каши

  • зеленчуци и плодове

  • бобови култури

  • ядки и семена

  • сушени плодове

  • гъби

Правила по дни от седмицата

  • Понеделник, сряда и петък: строга сухоядка, без алкохол и без растително масло.

  • Вторник и четвъртък: разрешени са топли постни ястия с олио.

  • Събота и неделя, както и на големи празници (напр. Въведение Богородично – 21 ноември и Никулден – 6 декември): разрешена е риба и малко вино.

След 8 декември режимът става по-строг – риба се разрешава само в почивните дни.

Последната седмица

Най-тежка е седмицата преди Коледа, когато понеделник, сряда и петък изключват дори употребата на олио, сол и захар.

Бъдни вечер – кулминацията на поста

На 24 декември традицията повелява вярващите да не приемат храна до появата на първата звезда – символ на Витлеемската звезда, ознаменувала раждането на Христос. Едва тогава се сяда на празничната трапеза.

Кой не бива да пости?

Стриктният пост не е подходящ за:

  • деца под 7-годишна възраст

  • бременни и кърмещи жени

  • хора с хронични заболявания

  • възстановяващи се след тежки инфекции или операции

За тях ограниченията могат да бъдат опасни и църквата обикновено препоръчва благословено облекчение.

Поличби, народни вярвания и забрани

Коледните пости винаги са били свързани с множество обичаи и поверия:

  • Почистването на дома трябвало да се извършва сутрин, защото вечерното почистване се смятало за покана към нечисти сили. Ако все пак се налагало, е запалвана свещ.

  • Кавги и разпри по време на поста се приемали като лош знак за предстоящата година.

  • Лов и риболов били забранени – вярвало се, че ще донесат нещастие.

  • Загубата на предмет се смятала за лоша поличба, но намирането на нещо било добър знак и символ на предстоящо благополучие.