Великден е важен християнски празник - тогава християните празнуват възкресението на Исус Христос.
Библията казва, че Христос умира на кръста на ден на Разпети петък. Според Библията след това Исус е възкръсва и се връща към живота на Великден. Много християни обикновено прекарват време в църквата в размисъл, молитва и празнуване на живота на Исус Христос и могат да се съберат с приятели и семейство за специална храна.
Има и някои по-модерни традиции за отбелязване на Великден, които са много разпространени - като великденските яйца, великденския заек и шоколада. Но откъде идват тези съвременни традиции?
Защо имаме великденски яйца?
Първоначално, яденето на яйца през Страстната седмица – дните преди Великден – не е било позволено от църквата.
Затова яйцата, снесени по време на тази седмица, не се изяждали веднага. Вместо това хората ги съхранявали и украсявали, превръщайки ги в така наречените "яйца от Страстната седмица", които след това се подарявали на децата като символичен жест и празничен дар.
През Викторианската епоха тази традиция била доразвита – започнало изработването на декоративни яйца от картон, обвити със сатен и пълни с малки великденски подаръци.
С времето тези обичаи се променили и днес много хора по света отбелязват празника и с шоколадови яйца – съвременно продължение на една вековна традиция.
Първите шоколадови яйца се появяват във Франция и Германия през 19. век, но в началото те били доста различни от познатите ни днес – горчиви и плътни, с твърда текстура.
С напредъка в производството на шоколад и усъвършенстването на технологиите се появява възможността за създаване на кухи шоколадови яйца – по-леки, по-вкусни и много по-атрактивни за празнична изненада.
Тази нова форма бързо набира популярност и се превръща в любима традиция за малки и големи.
Първите кухи великденски яйца, предлагани на пазара във Великобритания, са пуснати през 1873 година от сладкарската компания Fry's. Оттогава шоколадовото яйце се утвърждава като един от най-разпознаваемите символи на Великден, съчетавайки в себе си празничност, наслада и традиция.
Какво тогава е великденският заек?
Произходът на Великденския заек води началото си от древни езически вярвания, свързани с плодородието и пролетното пробуждане на природата. Смята се, че тази традиция става особено популярна през 19. век, когато започва да се свързва все по-често с християнския празник Великден.
Зайците, известни със способността си да раждат многобройни малки (наричани котенца), се възприемат като естествен символ на нов живот, раждане и обновление – теми, които напълно съвпадат със значението на Великден.
През 1700-те години в Германия се заражда една от най-обичаните версии на великденската легенда. Децата там строяли малки гнезда и оставяли моркови за "Osterhase" или "Oschter Haws" – великденския заек. Според преданието, този магически заек снася, украсява и крие яйца за послушните деца, които ги намират сутринта като изненада. Яйцата, от своя страна, също са символ на нов живот и възраждане.
Тази традиция по-късно се разпространява в различни части на света, а съвременният „лов на великденски яйца“ е едно от най-забавните занимания за децата по време на празника.
Интересно е, че не навсякъде зайците са главните „помощници“ на Великден. В Швейцария например се вярва, че великденските яйца се донасят от кукувица, а в някои области на Германия – от лисица. Това разнообразие в поверията само допринася за очарованието на празника и показва колко богата и пъстра е великденската традиция по света.
