Когато гледаме картата на света, изглежда, че континентите са равномерно разпределени. Да, водата заема по-голяма част от планетата, но сушата сякаш е разпръсната навсякъде. Всъщност – не съвсем. Ако завъртите глобусa така, че да гледате към Тихия океан, можете да го наклоните под такъв ъгъл, че да виждате единствено вода. От обратната страна обаче – там, където се намират Африка, Европа и Азия – ще видите само суша. И логичният въпрос е: защо континентите са „събрани“ от едната страна на Земята?

Причината се крие в Пангея – и в т.нар. цикъл на суперконтинентите. Ако трябва да сме точни, континентите все още се раздалечават. Атлантическият океан например се разширява, избутвайки Америка все по-далеч от Европа и Африка. Въпреки това разпределението им по планетата остава неравномерно – и може би никога няма да стане равномерно.

На всеки 300 до 500 милиона години повечето континенти се обединяват в суперконтинент – огромна суша, съставена от няколко тектонски плочи над морското равнище. За да се смята за суперконтинент, той трябва да обединява поне 75% от всички земни маси. Макар Европа, Азия и Африка да са свързани, заедно те покриват едва 57% от площта на Земята. Последният суперконтинент е Пангея – съществувал между 336 и 175 милиона години преди новата ера. Разпадането му продължава и днес, като най-известният му „отпечатък“ е начинът, по който бреговете на Южна Америка и Африка си пасват като парчета от пъзел.

Преди Пангея е съществувал Гондвана (който не винаги се признава за суперконтинент), а преди него – още много други, по-малко известни. Изводът е, че движението на тектоничните плочи непрекъснато пренарежда сушата на Земята. През милиони години континентите се сближават, образувайки суперконтинент, който по-късно отново се разпада – само за да се събере отново в бъдеще. През следващите десетки милиони години Евразия ще се придвижи на изток, а Америка – на запад, което ще „разхлаби“ сегашното струпване на сушата. След това процесът ще се обърне и може да започне формирането на нов суперконтинент.

Дотогава Земята може да бъде видяна като голямо синьо кълбо с малко суша – особено ако я наблюдаваме от орбита над Южния Пасифик, океан толкова огромен, че има свои собствени антиподи. Там нашата „бледосиня точка“ всъщност изглежда като дълбоко синя сфера.

Превод: GlasNews.bg