Учените от Хавайския университет най-накрая успяха да обяснят как се е появила „ръждата“ на Луната, открита там по-рано от индийската сонда „Чандраян-1“, пише The Independent. Както заключиха изследователите, кислородът, необходим за образуването на ръжда, „мигрира“ към Луната от Земята.

Експертите са стигнали до заключенията, след като са проучили данните от индийската сонда – именно тя е открила хематит на лунните полюси – т.е. вид железен оксид, известен също като ръжда.

The Independent напомня на читателите, че за образуването на железен оксид е необходим кислород, който не присъства в атмосферата на Луната. Ето защо учените дълго време не можеха да разберат откъде идва хематитът - и за да намерят отговор на този въпрос, те се обърнаха към лабораторията на американската космическа агенция НАСА за разработване на ракетни и реактивни двигатели.

Резултатите от съвместни изследвания са показали, че наличието на ръжда на Луната може да се обясни с три фактора. Първият от тях е „миграцията“ на земния кислород към Луната, който може да се е преместил към спътника на нашата планета, „да се изкачи“ върху нейното магнитно поле. Може би затова е открит по-малко хематит в далечната страна на Луната, отколкото във видимата страна й.

Вторият фактор също е свързан с магнитното поле на Земята - учените предполагат, че то не само пренася кислород на Луната, но и й осигурява временна защита от водород, бомбардиращ повърхността й под формата на слънчев вятър. Тъй като водородът играе ролята на редуциращ агент, такава защита създава условия за образуването на хематит по време на лунния цикъл, пише "Дарик"/

Третият фактор може да бъде водата под формата на лед под кратери в далечната страна на Луната: според учени от Хавайския университет праховите частици, редовно падащи в сателита, могат да отделят водни молекули, да ги смесват с желязо и да ги загряват, което увеличава скоростта на окисление. Както е отбелязано в статията на The Independent, това може да обясни факта, че хематитът е открит на голямо разстояние от кратерите, но за да се определи напълно как водата взаимодейства с лунната повърхност, ще са необходими повече изследвания.