Способността на човешкото око да възприема цветовете зависи от сложна система от светлочувствителни клетки в ретината, нервни връзки и мозъчна обработка. Въпреки че повечето хора виждат пълния спектър от цветове, някои изпитват затруднения с различаването на определени нюанси. Това състояние е познато като цветна слепота или дихромазия и може да има различни причини, включително генетични фактори, заболявания и увреждания на очите.

Как работи цветното зрение?
Човешкото око има три основни вида колбички – светлочувствителни клетки, разположени в ретината, които отговарят за възприемането на цветовете. Всеки тип колбички е чувствителен към определена дължина на светлинните вълни:

Червени колбички – реагират най-силно на дълги светлинни вълни;
Зелени колбички – възприемат средни по дължина вълни;
Сини колбички – отговарят на късите светлинни вълни.

Когато светлината попадне в окото, тези клетки изпращат сигнали до мозъка, където информацията се обработва и формира цветното възприятие. Ако някой от тези рецептори не функционира правилно или липсва, човек може да има затруднения в разпознаването на определени цветове.

Причини за цветната слепота
Генетични фактори. Най-честата причина за цветната слепота е наследствеността. Дефектни гени, които се предават от родителите, могат да доведат до нарушена функция на колбичките. Това състояние е по-разпространено сред мъжете, тъй като гените, отговорни за цветното зрение, се намират в Х-хромозомата. Жените имат две Х-хромозоми, което означава, че ако едната съдържа дефектен ген, другата може да компенсира. Мъжете обаче имат само една Х-хромозома, което увеличава вероятността от цветна слепота.
Заболявания и увреждания на очите. Някои заболявания могат да повлияят на способността на окото да различава цветовете. Сред тях са глаукома, диабетна ретинопатия, катаракта и дегенерация на макулата. Тези заболявания могат да засегнат функцията на колбичките или нервните връзки между окото и мозъка.

Неврологични и мозъчни нарушения. Цветното възприятие зависи не само от очите, но и от начина, по който мозъкът обработва визуалната информация. Увреждания на зрителния кортекс, причинени от инсулт, травма или неврологични заболявания като множествена склероза, могат да доведат до загуба на способността за разпознаване на определени цветове.
Възраст и медикаменти. С напредване на възрастта някои хора могат да загубят част от цветното си зрение поради естествени промени в ретината. Освен това, определени лекарства, като някои антидепресанти, антипсихотици и лекарства за високо кръвно налягане, могат да повлияят на цветното възприятие.

Видове цветна слепота
Дихромазия – липсва един от трите вида колбички, което води до неспособност за различаване на определени цветове. Например човек с протанопия (липса на червени рецептори) трудно различава червените и зелените нюанси.
Аномална трихромазия – и трите вида колбички присъстват, но един от тях не функционира напълно, което води до по-слабо възприемане на определени цветове.
Ахроматопсия – изключително рядко състояние, при което човек не вижда никакви цветове и светът му изглежда в различни нюанси на сивото.

Как се диагностицира цветната слепота?
Диагностицирането на цветната слепота обикновено се извършва чрез специални тестове. Един от най-популярните методи е тестът на Ишихара, при който на пациента се показват кръгове, съставени от множество цветни точки. В зависимост от способността му да различава цифри, скрити в кръговете, се определя видът на цветното нарушение, пише puls.

Може ли цветната слепота да се коригира?
Наследствената цветна слепота понастоящем няма лечение, но има специални очила и контактни лещи, които помагат на засегнатите хора да разграничават цветовете по-добре. В случаи на придобита цветна слепота, причинена от заболявания или медикаменти, лечението на основното заболяване може да подобри цветното възприятие.