Когато става въпрос за режим на сън, хората могат да се разделят на две основни групи – "нощни птици" и "чучулиги". "Нощните птици" обикновено се чувстват най-енергични и продуктивни през нощта, когато повечето хора вече спят. Те предпочитат да работят или да се занимават с хобитата си в късните часове на деня и през нощта.

Чучулиги обикновено стават рано сутрин и започват деня си с пълна сила. Тези хора не обичат да си поспиват до късно, имат повече енергия сутрин и се чувстват по-продуктивни, когато слънцето изгрява. 

И двата режима си имат своите плюсове и минуси и зависят от индивидуалните нужди и начина на живот. Но ново проучване, публикувано в списание PLOS One, разкрива изненадваща тенденция. 

„Нощните птици“ може да са изложени на по-голям риск от депресия, отколкото хората, които са активни сутрин, констатира изследването.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) около 5% от населението на света живее с депресия.

Депресията е сериозен здравен проблем, който засяга ежедневното функциониране и може да повлияе на работата, образованието и взаимоотношенията. Тя също така увеличава риска от развитие на сърдечни заболявания и инсулт, така че не бива да се подценява, категорични са авторите на изследването.

За целите на проучването изследователите събират данни от 546 студенти на възраст от 17 до 28 години. Те попълват онлайн въпросник за моделите си на сън, употреба на алкохол и нива на депресия и тревожност.

След анализа учените откриват, че участниците в проучването с вечерен хронотип („нощните птици“) са имали значително по-висок риск от депресия в сравнение с ранобудните.

Хронотипът, или предпочитаното време от денонощието, в което човек обича да бъде буден или да спи, влияе върху естествения циркаден ритъм на тялото.

Според статистиката около 50% от младите хора са „нощни птици“, а процентът на депресия сред тях е по-висок в сравнение с предишни десетилетия.

Според експерти причината за повишения риск от депресия е, че „нощните птици“ съобщават за лошо качество на съня, употребяват повече алкохол и действат с по-малко внимание в сравнение с хората, които стават рано.

Изследването показва, че връзката между хронотипа и депресията е свързана с някои аспекти на осъзнатостта, като качеството на съня и употребата на алкохол. Това означава, че тези фактори могат да обяснят защо хората, които са активни нощем, често изпитват повече симптоми на депресия.

Практики за подобряване на осъзнатостта, като медитация и упражнения, както и по-добър сън и по-малко алкохол, могат да подобрят психичното здраве. Това е особено важно, защото депресията сред младите хора по света е на високи нива.

Специалистите подчертават, че сънят е силно свързан с психичното здраве и е важен за емоционалното благосъстояние, особено при младежите. Превенцията на депресията чрез промяна на рискови фактори като сън, физическа активност и хранене може да помогне да се намали нейното развитие и да се подобрят съществуващите лечения.

В съвременното общество, където технологиите и социалните медии водят до прекалено късно лягане, младите хора са особено изложени на тези рискове. Техники като осъзнатост и медитация не само подобряват съня и намаляват депресията, но също така помагат за справяне с други свързани рискове. Депресията има сериозни последствия за цялостното качество на живота, затова е важно да се предприемат стъпки за предотвратяването ѝ още в ранна възраст.