Въпросът за приемането на еврото успя да раздели обществеността в България. Докато спорът продължава, страната ни вече официално изпрати писмо с искане за извънреден конвергентен доклад до Европейската централна банка и Европейската комисия. Дали ще сменим българският лев с еврото ще стане ясно до юни, а при положителен отговор от 1-ви януари ще се разплащаме в евро.

Валутата е една от най-младите парични единици в света, като официално еврото е въведено на 1 януари 1999 г., а три години по-късно, на 1 януари 2002 г., влиза в масова употреба. Историята на еврото има дълбоки корени, водещи началото си от десетилетия работа по създаването на единна валута в Европа.

Идеята за въвеждането на обща европейска валута датира още от 1970-те години, когато започват първите дискусии за интеграция на икономиките на страните в Европейската икономическа общност. През 1979 г. е създадена Европейската парична система (ЕПС) с цел да ограничи флуктуациите на националните валути в определени граници. В този период се въвежда и екю (ECU) – предшественикът на еврото. Екюто не е физическа валута, а по-скоро счетоводна единица, която служи като основа за стабилизиране на валутите в Европейската общност.

Пътят към общата валута

За създаването на еврото са били необходими десетилетия на подготовка. Началото може да се проследи още от подписването на Римския договор през 1957 г., който поставя основите на Европейската икономическа общност. Важен етап в този процес е подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., който регламентира създаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и определя критериите, които страните трябва да изпълнят, за да въведат еврото.

През 1995 г. Европейският съвет в Мадрид официално приема названието „евро“, което заменя термина „екю“. Последната фаза от проекта започва на 1 януари 1999 г., когато валутите на 11 държави от Европейския съюз се фиксират към еврото, превръщайки се в негови подразделения. През първите три години то е „невидима валута“, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания.

Въвеждането на еврото в обращение

През 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става 12-ата страна, която приема еврото като официална валута. Година по-късно, на 1 януари 2002 г., евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение в тези 12 държави. Това е най-голямото и най-бързо преминаване от една валута към друга в историята.

Подготовката за този исторически момент се осъществява в три фази, определени в доклада „Делор“. Този доклад предлага детайлна стратегия за създаването на икономически и паричен съюз в периода 1990 – 1999 г. Европейските лидери приемат препоръките му, което довежда до реализацията на еврото.