Със сигурност всички сме имали онзи момент, в който отваряме очи и се молим до алармата ни да има още време, за да си поспим. Понякога имаме късмет, но друг път до иззвъняването на часовника остават броени минути, дори секунди. Но на какво се дължи постоянното събуждане точно преди алармата, което вече се е превърнало в навик, сякаш някакъв таен сигнал известява тялото ни, че е време за ставане? 

Може да изглежда странно, но всъщност не се будим случайно точно преди алармата. Това е нашият вътрешен часовник, който определя кога ще заспим и кога ще се събудим. Как всъщност работи това?

Дълбоко в човешкия мозък се намира малка група неврони, наречена супрахиазматично ядро. То следи времето, като координира вътрешни ритми, включително циркадния ритъм, който съответства на естествения 24-часов цикъл. Така се регулират процеси като съня, телесната температура, чувството за глад и храносмилането.

Циркадният ритъм определя кога се чувстваме сънливи и кога бодри. Затова различните хора имат различни предпочитания за това кога да лягат и да стават.

Редовните навици, като постоянни часове за сън и събуждане, хранене и движение, настройват нашия вътрешен часовник. Така той започва да предвижда кога ще извършваме тези действия и предварително освобождава свързаните с тях хормони.

Например сутрин изпитваме т.нар. „кортизолов отговор при събуждане“. Това е рязко повишаване на хормона кортизол, който ни подготвя за активността през деня и ни дава енергия.

Хората, които стават по едно и също време и се излагат редовно на сутрешна светлина, допълнително укрепват този ритъм. Така още преди алармата да звънне, организмът започва плавно да се събужда. Случват се естествени процеси - телесната температура се покачва, нивата на мелатонин (хормонът на съня) намаляват, а кортизолът постепенно се увеличава.

Ако често се будим преди алармата и се чувстваме свежи и бодри, това е знак, че циркадният ни ритъм работи добре. Вътрешният ни часовник е усвоил рутината и ни помага да преминем плавно от сън към будно състояние. 

Ако обаче се будим преди алармата и се чувстваме замаяни или напрегнати, това по-скоро е знак, че сънят е нарушен.

Лягането и ставането по едно и също време тренират биологичния часовник, особено когато съвпадат с промените в светлината и температурата през деня. Така заспиването и събуждането стават по-лесни и по-освежаващи, пише puls.

Когато графикът ни е нередовен обаче, вътрешните ритми се разстройват. Това може да доведе до сънливост, липса на концентрация и затруднено мислене. В такива случаи тялото започва да разчита на алармата.

Малки промени в навиците може да помогнат за пренастройка на вътрешния часовник, така че да се будим по-естествено и истински отпочинали. Стресът и тревожността са фактори, които повишават нивата на кортизол – същият хормон, който сутрин естествено се увеличава, за да ни събуди. Затова те могат да затруднят заспиването или да предизвикат ранни събуждания.

Понякога пък силни положителни емоции могат да са причина да не можем да заспим. Високата емоционална възбуда държи мозъка нащрек, прави съня по-лек и често води до преждевременно събуждане.