В края на март 1867 година в редакциите на руските вестници постъпва една новина, която доста време никой не иска да публикува. Новината е толкова невероятна, че всички я смятат за измислица. А тя е, че руснаците са продали Аляска на Америка. Тази сделка и до ден днешен е обект на анекдоти и на измислени истории.

На 18 октомври 1867 г. Аляска официално преминава в патримониума на Съединените щати. Същият ден в САЩ е въведен официално и Григорианският календар. Така жителите на Аляска, заспали на 5 октомври, се събуждат на 18 октомври. Безвъзвратно губят 13 дни от календара на живота си, но загубата им е нищожна в сравнение с тази, която търпи само няколко години по-късно. 

Руската Америка, както наричали Аляска, била смятана за руска територия единствено защото никоя друга държава нямала претенции към нея. В царската канцелария дори нямало акт за присъединяването на тези земи към Руската империя.

Продажбата на Аляска от Руската империя на САЩ е смятана за една от най-необоснованите и губещи сделки. Чекът за т.нар, "куфар с ледове" е 7,2 милиона щатски долара. Горе-долу по същото време за толкова пари управата на Ню Йорк купува триетажна сграда в центъра на града за съдебна палата, пише dir.bg

Защо се стига до т.нар. глупава сделка?

Общата площ на Руска Америка по това време възлиза на 1 518 800 km². През 1853 г. руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски докладва, че според него раздялата с територията е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на американските руски владения са значителни. Същевременно със стойността на продажбата ѝ би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие срещу разрастващото се проникване и влияние на Британската империя в Северния Пасифик. В крайна сметка със загубата в Кримската война окончателно се затвърждава убеждението, че поради силния британски флот е безсмислено прякото владение на ледените планински територии в Америка и през 1867 г. „куфарът с лед“ е продаден на САЩ.

През 19 век Руската Аляска е била център на международна търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и дори лед, от който са се нуждаели на юг в САЩ преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и заводи, добивали са въглища. Вече е било известно за многобройните находища на местно злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумие. Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на морската видра, които са имали възможност да обменят с аборигените. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК).

В началото там са били решителни хора - руски бизнесмени от 18 век, смели пътешественици и предприемачи. Компанията е притежавала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да сключва самостоятелно търговски договори с други страни, притежавала е свой флаг и собствена валута - кожени "марки". Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското правителство. То не само е събирало от нея огромни данъци, но е притежавало и свой дял - сред акционерите в РАК са били царе и членове на техните семейства.

Широката подкрепа за тази на пръв поглед безумна "покупка" се дължи отчасти и на дебелото портмоне на тогавашния руски посланик във Вашингтон Едуард Стекл. Той води не само преговорите от името на руския цар, но и подкупва журналисти със стотици хиляди долари, за да не пишат гневни коментари по тази щекотлива тема. 

Руснаците не знаят в каква държава живеят, нито пък кои са самите те, твърди руският журналист Константин Егерт, провокиран от резултатите от едно проведено наскоро проучване.

 "Имаме документи, които доказват, че руският посланик Едуард Стекл е подкупил вестникарски издатели, които вследствие на това публикували положителни статии за сделката. Твърди се, че по този начин били спечелени и конгресмени, без обаче да са открити доказателства за това", казва Ентънсън.

Руският посланик в САЩ използвал всички възможни трикове и връзки, с които разполагал. Русия не само искала, но и била принудена да продава. Царят имал спешна нужда от пари след поражението си в Кримската война, водена срещу Османската империя и нейните съюзници Англия и Франция. Пътят до Аляска бил труден, а и ценните животински кожи, които привличали руските търговци, намалявали все повече. Освен това Русия се страхувала, че завладявайки широки територии в Канада, Англия ще прояви апетит и към Аляска.

Ето защо САЩ били нарочени за купувач

На 30 март 1867 г. Русия продава на САЩ своята колония на американския континент. Чекът, издаден от американското финансово министерство, е за сумата от 7,2 млн. долара, което е около около 120 милиона долара по днешните мащаби. До сделката се стига много бързо, а само 6 месеца след подписването на договора започва и официалното предаване на огромната територия на площ от над 1,5 млн. квадратни километра.

Докато чиновниците се договарят, общественото мнение в двете страни се обявява против сделката.

"Как ще дадем земята, за развитието на която са вложени толкова сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини?" - пишат руските вестници.

"Защо ѝ трябва на Америка този "сандък с лед" и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна мазнина?" - възмущава се пресата в САЩ.

Срещу покупката се обявяват Сенатът и Конгресът. 

От страна на американския Конгрес сделката изглежда изключително неизгодна, защото е свързана със значителни разходи по поддръжката на това огромно и отдалечено от източното крайбрежие владение, а освен това гражданската война е разорила хазната.

За руската позиция по продажбата решаваща е ролята на министъра на външните работи Александър Горчаков, който на Берлинския конгрес заема профренска позиция с цел баланс на силите, като същевременно е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал интересите на българите.

Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, писателят Фьодор Достоевски и императрица Мария Александровна.

Въпреки това, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба. Толкова евтино не са били продавани дори негодните за обработване земи в Сибир.

Официалното предаване на земите става в Новоархангелск. Американските и руските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют започват да спускат руското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу - и то попада право в руските щикове.

Лош знак!

След това американците започват да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не приемат американско поданство, са принудени да се евакуират на търговски кораби и се завръщат у дома едва на следващата година.

Минава съвсем малко време и от "ледения сандък" златото потича като река. 

Задава се Клондайската златна треска в Аляска, която донася на Щатите стотици милиони долари. Оттогава досега стойността на открития благороден метал е над 4 млрд. долара.

Ежедневният улов на риба във водите на този най-голям американски щат в днешни дни е над онези 7 млн. долара.

Находищата на нефт и газ в региона се оценяват прогнозно на 100 - 180 млрд. долара.

За 19 век и въобще в историята на САЩ покупката на Аляска се оказва второто по значимост териториално разширение след покупката на Луизиана.

Годишно вадят 83 млн. тона нефт, което е около 20% от добива на САЩ, а запасите от природен газ са 7 трилиона кубически метра.

На фона на тези данни продажбата на Аляска определено може да бъде наречена най-глупавата сделка на Русия.

САЩ са новата колониална сила, която поема Аляска с всичките ѝ подземни богатства и местни индиански жители. В договора за продажбата местните жители са описани като нецивилизовани племена. Все пак се признавало, че става дума за хора, които претендират за спазване на правата им, разказва историчката Джоан Ентънсън. Борбата за права продължава и до днес. Голяма част от местното население на Аляска обвинява американската политика в опит да заличи идентичността му.

Итан Катико, който е сътрудник на един от центровете за съхранение на индианската културна идентичност, казва:

"Като цяло американското управление нанася много по-големи щети, отколкото руското. Навремето руснаците са помагали за запазването на местните езици, давайки им писменост. Имали сме печатарски машини, училища. Хората са можели да четат и пишат на своите си езици и, естествено, на руски", обяснява Катико и добавя: "Идвайки тук в Аляска, американският пълномощник отсякъл: "Руският език не е част от цивилизацията, а още по-малко пък вашите езици. Отсега нататък тук ще се изучава само английски."

Въпреки тези брожения, населението на Аляска отбелязва всяка година покупката като "Деня на Уилям Стюард" - държавният секретар, под чието давление Сенатът одобрява договора за покупката на огромната територия от Русия.

Аляска е 49-ия щат на САЩ, приет на 3 януари 1959 г. Той е с площ 1 717 856 km² - 17,47% от територията на САЩ, 1-во място по големина. 

Аляска, заедно с Хавайските острови, са двата единствени щата на САЩ, които са отделени от основната територия на страната. Ако се наложи картата на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, тя би заела пространството от Минесота до Тексас от Джорджия до Калифорния. 

Напоследък за историческата сделка се заговори покрай най-новото хрумване на Тръмп - да купи най-големия остров на планетата Гренландия. Казват, че подобна сделка би напомнила именно за продажбата на Аляска през 1867 година. 

Твърди се, че Гренландия, която е разположена североизточно от Канада, привлякла вниманието на Тръмп заради природните си ресурси и геостратегическото си значение. Според "Уол стрийт джърнъл", някои от съветниците на Тръмп смятали, че САЩ ще имат изгода от покупката на острова, докато други тълкували тази идея като "временно увлечение" на президента.

Реакциите от Дания не закъсняха. Бившият датски премиер Ларс Локе Расмусен заяви, че явно става дума за първоаприлска шега. "Не, благодаря!" - такава пък била първата мисъл на Ая Ларсен, гренландска депутатка в датския парламент. Идеята на Тръмп всъщност не е нова. Още през 1946 година президентът Хари Труман иска да закупи Гренландия срещу сумата от 100 милиона долара - оферта, която датчаните отхвърлят. Твърди се, че островът богат на ресурси като въглища, мед, цинк, желязо и редки минерали. Не бива да забравяме, че под леда на Гренландия със сигурност има и благородни метали като злато, диаманти, руда, олово, както и нефт. Тези ресурси стават все по-достъпни, което обяснява интереса и на бизнесмена и президент на САЩ Доналд Тръмп.