Швейцарците обичат точността – и това личи най-добре по влаковете им. Докато в много страни закъсненията са ежедневие, в Алпите железницата се движи като добре смазан часовник. Но как е възможно това? Отговорът се крие в едно понятие, което е станало национална гордост: Taktfahrplan – „разписание с часовников циферблат“.
Как работи системата?
Въведено през 1982 г., Taktfahrplan координира не само влаковете, но и трамваи, автобуси и фериботи.
Междуградските влакове пристигат на гарите винаги по едно и също време – на всеки 15, 30 или 60 минути.
Прекачванията са синхронизирани, така че пътниците почти никога не чакат дълго.
Основните линии са проектирани така, че разстоянието между големите градове да се изминава за малко под час – например пътуването от Цюрих до Берн трае само 52 минути.
„Толкова бързо, колкото е нужно“
Докато други държави залагат на свръхскоростни влакове между метрополии, швейцарската философия е различна:
„Движете се толкова бързо, колкото е необходимо, а не толкова бързо, колкото е възможно.“
Това гарантира, че дори малките селски региони имат достъп до надеждно и често обслужване – нещо, което укрепва националното усещане за равенство и връзка.
Демокрация на релси
Швейцарската точност не е просто инженерно чудо – тя е и резултат от пряката демокрация. От 1990 г. насам гражданите неведнъж са одобрявали с референдуми нови транзитни проекти и финансиране. Това създава доверие и усещане, че железницата е собственост на всички.
Урок за света
Днес SBB CFF FFS (Швейцарските железници) се смятат за глобален модел за обществен транспорт.
За пътниците това означава простичко нещо: когато стъпиш на перона в Цюрих, Берн или малко алпийско село – знаеш, че влакът ще дойде точно навреме.
Следващия път, когато чакаш закъснял влак другаде в Европа, си спомни: в Швейцария влаковете не гледат към часовника – те са самият часовник.
8 часа през рая: Какво е да пътуваш с най-бавния бърз влак в света СНИМКИ
