Близките до смъртта преживявания, както са известни, се изучават от десетилетия. Именно затова разказите на хора, които са били обявени за клинично мъртви, а после върнати към живот, предизвикват толкова голям интерес и дебат.

В скорошен случай жена, която е била обявена за мъртва в продължение на осем минути, твърди, че това, което е видяла, доказва, че смъртта е просто илюзия.

Бриана Лаферти от Колорадо, САЩ, страда от рядко неврологично състояние, наречено миоклонус дистония, което причинява внезапни, кратки мускулни потрепвания и спазми. При един от тези случаи, по думите ѝ, тялото ѝ се е предало и е спряло да функционира. Въпреки че е била обявена за клинично мъртва, 33-годишната Бриана твърди, че съзнанието ѝ не е умряло с тялото ѝ.

Бриана разказва, че – както при много други описания на преживявания близо до смъртта – е имала извънтелесно изживяване, при което душата ѝ се е издигнала над тялото ѝ. След това тя твърди, че е влязла в измерение, където времето не съществува.

„Изведнъж се отделих от физическото си тяло. Не виждах и не си спомнях човешкото си „аз“. Бях напълно неподвижна, но усещах, че съм напълно жива, осъзната и повече себе си от всякога. Нямаше болка, само дълбоко чувство на мир и яснота.“

Тя продължава: „Моите мисли моментално се проявяваха в отвъдното. Забелязах, че мислите ни там създават реалност – просто отнема време – което е благословия. Можем да превърнем негативното в позитивно и да го направим реално. Чувствам се силна и се доверявам на житейските събития, особено на трудните.“

Въпреки че е била клинично мъртва за 8 минути, тя казва, че усещането било сякаш е отсъствала месеци. Именно тогава осъзнала нещо, което променило живота ѝ:

„Смъртта е илюзия, защото душата ни никога не умира. Съзнанието ни остава живо. Самото ни същество просто се трансформира. Осъзнах, че всичко в живота се случва с причина и че вече не се ядосвам или натъжавам, когато се случат лоши неща. Освен това знанието, че мислите и емоциите ми имат такава сила, ми помага да живея с благодарност.“

Бриана добавя: „Това отделяне от физическата ми форма ме накара да разбера колко временно и крехко е човешкото ни преживяване.“

Тя разказва още, че е срещнала други същества: „Има присъствие или интелигентност, по-висша от нас, която ни води и ни наблюдава с безусловна любов. Там всичко се случва наведнъж, сякаш времето не съществува, но въпреки това имаше съвършен ред. Преживях началото на всичко и научих, че вселената ни е изградена от числа. Срещнах други същества, не съм сигурна дали бяха хора, но ми се струваха познати.“

След като се събужда, Бриана трябва да се учи отново да ходи и говори. Има трайни последици и увреждане на хипофизата, което изисква експериментална мозъчна операция. Макар да се страхува от повторно близо до смъртта изживяване, тя казва, че е благодарна за случилото се:

„Върнах се с усещане за мисия и дълбоко уважение както към живота, така и към смъртта. Това промени посоката на живота ми – нещата, от които се страхувах, вече нямат власт над мен, а онова, което някога преследвах, вече не ми се струва важно.“

Какво всъщност виждат хората при преживявания близо до смъртта?
Научните изследвания предполагат, че тези преживявания може да са неврологични явления, предизвикани от сложните реакции на умиращия мозък. Тялото, по своята същност, се стреми да ни защити. Затова, според някои експерти, мозъкът ни „залъгва“ с утешителни образи и сценарии, когато сме на ръба на смъртта.

Други учени предполагат, че това, което хората виждат при подобни преживявания, може да са визуални халюцинации на умиращия мозък. Невролозите наричат това явление „нарушена телесна мултисензорна интеграция“, която се случва основно в дясната теменно-темпорална кора на мозъка.

Превод: GlasNews.bg