Всеки българин знае за Христо Ботев – един от най-известните ни национални герои. Неговият живот и дела са вдъхновение за поколения и със сигурност много хора биха искали да имат възможността да го срещнат, да разговарят с него, да научат лично за неговите идеи и преживявания. Представете си какво би било да споделите време с такъв изключителен човек, да чуете от първо лице за борбата му за свобода и независимост, и да усетите неговата страст и решителност. За съжаление, това не е възможно. Единственият начин да се докоснем до Ботев е чрез неговите стихове, писма и разкази за него.

Как ще реагирате, обаче, ако в момента получите съобщение, че Христо Ботев идва във вашия град? Най-вероятно това няма да се случи, но не така стоят нещата за една жена от Димитровград, която получава писмо през 1961 година. Историята разказва Елица Йорданова, която е учителка по история, в профила си в TikTok. 

Във Втора гимназия „Христо Ботев“ в града е изпратено анонимно писмо, адресирано до заместник-директорката Златка Ганева. В писмото се пишело следното:

"Христо Ботев всъщност не е убит. Tурските заптиета са го пленили под връх Вола и доскоро са го държали в плен в Диарбекир."

Анонимният автор предупредил Ганева, че революционерът ще бъде освободен и пуснат да си ходи в България и, че след няколко дни точно в 12 часа и 9 минути ще пристигне с влака на гарата в Димитровград.

Това хвърлило заместник-директорката в луд възторг и захванала да организира тържественото посрещане на Ботев без помощта и знанието на директора, тъй като той бил в отпуск. Опиянена от посещението на Ботев, Ганева пропуснала факта, че поетът би трябвало да бъде на 113 години.

Трескавата подготовка започнала. Ганева веднага отменила учебните занимания, най-талантливите ученици започнали да учат народни и възрожденски песни, местният бръснар бай Станчо бил ангажиран да обръсне поета революционер. А за разнообразие между маршировките и народните песни, докато чакали да дойде въпросният ден, учениците провеждали и викторини за живота и творчеството на героя. Организирани били и конкурси за портрет на Ботев и най-добро стихотворение за него.

Заветният ден е дошъл. Цялото училище било строено на перона. Към тях са се присъединили родители и граждани. Ангажираният бръснар, заедно с бръснача и огледалото си, също заел своето място. Всички, чакащи Христо Ботев, затаили дъх, когато видели задаващия се влак. Гръмнала духовата музика. Ганева цялата сияела. Без съмнение всичко било организирано перфектно. Влакът, идващ от Истанбул през Свиленград, спрял на перона, в идеален синхрон - точно пред червения килим. Вратата се отворила, но...

Човекът, който се появил, не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск директор! 

Настанала тишина. При абсурдността на видяното директорът замръзнал сащисан, като бързо разтурил тържественото посрещане с не толкова тържествени думи. 

Оказало се, че всичко е шега. Разбрало се, че директорът ходил при болните си родители на село и на връщане хванал влака от харманлийската гара. Навярно това е било известно на анонимния подател още преди да изпрати писмото.

Но защо Ганева толкова лесно повярвала на анонимното писмо?

Оказва се, че приблизително между 1953 и 1957 година народната народната мълва разказвала за невероятната история на Ботев. За това как той не е бил загинал на връх Вола, а бил ранен и заловен от турците, които го осъдили на доживотен затвор в затворите на Диарбекир. Турските власти нарочно пазили тайната за живия поет революционер. Те са се страхували, че неговото име ще продължи да бъде знаме в борбата на българите с поробителя. Падането от власт на султана не променило нещата - и хората на Кемал Ататюрк успели да опазят най-пазената тайна в Турция, пише РетроБГ. 

Слуховете гласят, че затворникът Ботев достигнал преклонна възраст. След края на Втората световна война, когато навършил сто години, властите в Анкара решили да го освободят. Тъй като вече не представлявал вече заплаха за тях, те го прехвърлили нелегално на българска територия. 

На всичкото отгоре от уста на уста започнало се разказва, че в селата на Тракия се е появил странен белобрад старец, който твърдял, че е Христо Ботев! Той пътувал от село на село и рецитирал наизуст всички стихотворения на поета , за когото официалната версия гласи, че е загинал при Околчица през 1876 година.