Оказва се, че поговорката „парите не растат по дърветата“ може би се нуждае от корекция. Според ново проучване учени от Университета в Оулу (Финландия) са открили, че по игличките на норвежкия смърч се образуват златни наночастици – благодарение на специални бактерии, които живеят върху тях.

Да, правилно прочетохте – златото буквално расте по дърветата, или поне по коледните елхи на Лапландия.

Как природата превръща смърча в „мини рудник“

Отдавна е известно, че растенията могат да натрупват следи от метали чрез процес, наречен биоминерализация – взаимодействие между почвените микроби и металните йони, които преминават от почвата през стъблата и листата. Златото не прави изключение, съобщава IFLScience.

Подобни процеси вече са наблюдавани при някои евкалипти в Австралия, които „изтеглят“ микроскопични количества злато от богатите на минерали скали дълбоко под земята. Но досега не беше ясно защо това се случва при някои видове растения, а при други – не.

Златни иглички под снега на Финландия

За да разберат повече, учените от Оулу събрали 138 проби от иглички на 23 смърча (Picea abies), растящи в близост до златната мина Китиля – най-голямата в Европа.

Резултатът ги изненадал: в четири от дърветата били открити вградени златни наночастици, заобиколени от бактериални биофилми.
Генетичният анализ показал наличие на специфични бактериални групи – P3OB-42, Cutibacterium и Corynebacterium, които изглежда участват в утаяването на златото.

„Нашите резултати показват, че микробите, живеещи в растенията, могат да влияят на натрупването на злато,“ коментира д-р Кайса Лехосмаа, първи автор на изследването.

Как златото „пътува“ от почвата до клоните

Златото в почвата съществува в разтворима форма и може да бъде транспортирано чрез водата. Когато тя достигне до игличките, дървесните микроби утаяват златото обратно в твърди наночастици, превръщайки иглите в своеобразни природни лаборатории.

Частиците са изключително малки – едва няколко нанометра, така че не очаквайте елхите на Лапландия да заменят мините.
И все пак, това откритие може да се окаже златна следа за бъдещи геоложки проучвания.

Златотърсачите вече гледат към дърветата

Тази идея не е нова – още през 2019 г. компанията Marmota използва подобен подход, изследвайки листа на дървета, за да установи наличието на злато под земята. Резултатът? Открита е подземна жила с дебелина 6 метра, съдържаща 3,4 грама злато на тон скала.

Сега финландското проучване показва, че бактериите могат да бъдат още по-надежден индикатор, насочвайки бъдещите изследователи към скрити златни находища.

Златото може и да не расте в буквалния смисъл, но природата очевидно знае как да го складира по клоните си. Следващия път, когато погледнете коледното си дръвче – кой знае, може би по него има повече злато, отколкото в портфейла ви.